Сайт за споделяне на идеи

Бездействието като „привилегия” на пенсионната възраст

Бездействието, прието като „привилегия” на пенсионната възраст, силно намалява обществената значимост и създава чувство за малоценност в обществото и семейството, превръща този период в отключващ момент за бързото развитие на старостта при отсъствие на разумни програми, които да запълнят това време от живота на човека с творчество и оптимизъм.

Ето как хората от с. Ковачица, община Лом, които посещават Дневния център за възрастни хора „Дом край Дунава“ в селото, са осмислили дните си. Намерили са начин да преодолеят социалната изолация и да се включат в обществения живот. Получихме тяхното писмо и снимки чрез „Сподели идея“.

 Здравейте!

Казвам се Цветанка Генадиева и съм на 68 г. Живея в с. Ковачица. Сега съм пенсионерка, а някога бях учителка и общувах само с млади хора – гимназисти. Когато се пенсионирах, установих, че не мога да общувам (затруднявам се) с хора на моята възраст. Но лека-полека се научих и така започна новият етап в живота ми. Но аз искам да ви разкажа за моята 2014 г., тъй като тя е свързана за мен изцяло с една голяма придобивка за нашето село – Дневният център за възрастни хора „Дом край Дунава“, изграден преди 5 г. по европейски проект. В него ние, потребителите, се събираме и разговаряме; пеем (с помощта на музикален терапевт); изработваме неща, които ни харесват; ходим на концерти, на представления на гостуващи театри в Лом; на гости на други пенсионерски колективи. Въобще животът ни протича много разнообразно, интересно и смислено.

unnamed Но най- вълнуващо преживяване за всички ни беше екскурзията до гр. Ниш, Сърбия на 8 ноември м. г. Пътуването беше много вълнуващо и интересно. Постоянно съпоставяхме България и Сърбия и установявахме прилики и разлики. Например и в техните села има много изоставени къщи. Но пък Ниш е град пълен с живот, хората са спокойни, а ако ги попиташ нещо, с радост ти отговарят. Те са толкова общителни, че все едно сте приятели, и то отдавна.

Но най-голямо впечатление ни направи това, че почти всички сгради са нови и целият град е чист и подреден. Обяснението дойде от нашите домакини, които ни разказаха, че 90% от Ниш е бил разрушен от американските бомбардировки през 90-те години, а хората след това са го възстановили. Но всичко това е хубаво да го видиш, за да го усетиш.1

Пенсионерските години не са проблем и не са фатални. Те са естествен период от нашия живот, до който ние сме достигнали, и само от нас зависи те да бъдат смислени, приятни и забавни. И тук, може би, най-важното е да не чувстваме самотата. Самотата не само в семейството, но и в обществото. Това зависи само от нашето желание да общуваме по между си, да участваме в обществения живот според възможностите си и да се чувстваме пълноценни, както досега. Така дори лекарствата няма да горчат, бастуните – да тежат, а очите ни ще излъчват не тъга, а благородния блясък на един смислен и щастлив живот.

Животът е много хубав, ако ти си го направиш такъв или по-точно, ако успяваш да вземеш от него хубавото, което ти се предлага, а лошото да го подминаваш, без да му обръщаш внимание.

Коментари

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Реклама
Харесай ни
Реклама
Реклама