Сайт за споделяне на идеи

България се разболя

karta-bg-bg

Забързани към ежедневния стрес – съзнателно или не; полувманиачени в предстоящето, без да си даваме сметка за смисъла на настоящето, с леко налудничава, недоразсънила се усмивка все пак успяваме да забележим завръщащата се кичозна шарения по диреци и дувари. Оттам пак започват „любезно“ да ни гледат лица с номерца, които в повечето случаи не ни говорят нищо. И някак разбираме, че отново сме станали „избиратели“. И тогава всеки започва да живее в свой собствен свят – избиратели и избирани. В този момент – началото на една предизборна кампания, България като че ли се разболява от шизофрения. И при избиратели, и при избирани се наблюдава в различна степен нарушение на мисловните процеси и емоционалните реакции, а в някои случаи и дезорганизираност на говора и мисленето.
Избирателите се люшкат от пълното безхаберие за случващото се около тях до чинното зяпане в устата на оратора – избиран, в повечето случаи без да разбират смисъла на думите му. И те, и избираният – бил той вече политик и вкусил от дрогата на властта, или начинаещ прощъпулник – нахъсан и твърдо решен да опровергае Смирненската „Приказка за стълбата“, заживяват в свой собствен кух свят – изпълнен единствено с високопарни речи и клишета.
На безхаберните не им пука кой ще стане кмет. Те дори не познават кандидатите. Нито пък се напъват да разберат кои са. Не ги интересуват нито лицата им, нито така наречените им послания. За тях, който и да седне на кметския стол, той все ще потвърди думите на Франсоа Митеран, че „Властта е дрога, която подлудява всеки, който я вкуси“. За чинно зяпналите своя политически идол пък няма голямо значение какво казва, а дали за тях след неговия избор ще има парче от голямата баница. Затова след т. нар вот всички избиратели (и гласували, и негласували) се оказват прецакани. В най-голяма степен.
Някъде по средата на двете крайности остава неголям процент от българското население. Част от тях ще избират кмет сред останалите пет жители на селото. Е, няма как на кандидата да не му зная и хубавите страни, и кирливите ризи. Друга част от това малко „средно“ българско население са по-кадърните студенти и млади хора, които имат собствена позиция по важните въпроси и я отстояват. В повечето случаи обаче те не намират своя кандидат сред кандидатиралите се. И когато това се повтори няколко пъти, т. е. няколко поредни избора, дори тези млади хора започват да се обезверяват. Предпоследната, най-малка част от хората, които ще застанат пред урните, са тези, които са повярвали, че техният глас има значение. Те ще пуснат бюлетината за този от кандидатите, който им е направил най-добро впечатление. Дори в последния момент. И най-накрая няма как да не пропуснем голямата маса от гласоподаватели, на които ще им бъде платено. Има ли някой, който да е повярвал, че на тези избори няма да се купуват гласове? Напротив!!! С всеки следващ избор тенденцията се задълбочава – все повече и повече. И какво от това, че „Купуването и продаването на гласове е престъпление!“?
В същото време избираните се надскачат по рейтинги. Уж всеки път ще мерят програми, а се оказва, че май пак избирателите ще станат свидетели на кучешко джафкане и недоизказани мисли. Защото – нищо ново под слънцето! Битката на платформи като че ли никога досега не се е състояла в пълна степен. Какво печелят избирателите от тв и радио диспутите освен зрелище? До колко от обикновените избиратели (онези от „средата“ и безхаберните) достигат посланията на кандидатите, писани с такава старателност седмици наред от предизборните им щабове? Или може би избираните вярват и разчитат на думите на Ричард Никсън, според когото избирателите гласуват не за платформи и партийни програми, а за личности и образи?
Така керванът си върви в луда шизофрения. Едните си приказват, другите или не чуват, или аджеба не разбират и не могат да схванат логиката на мисълта. А тези, които се заслушват в предизборните речи по-старателно – това вече са го чували! И? Какво следва? Избори. Избор. Мандат. Прозрачност и всички действия в полза на гражданите? Ще видим…

Коментари

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Реклама
Харесай ни
Реклама
Реклама