Сайт за споделяне на идеи

Великите българи

Дали не трябва по-често да си спомняме за националните си герои?

Дали ако по-често си спомняме за националните си герои, ще бъдем по-големи оптимисти и ще имаме повече вяра в собствените си възможности? Дали не е добре за нас, като нация, да обръщаме по-често поглед назад към историята, за да си вземем поука от грешките в миналото и да почерпим добрия пример за днешния ден и общото ни утре? Дали не трябва да бъдем по-отговорни към процеса на формиране на национално самосъзнание у нашите деца?
Очакваме вашите идеи!

gerb Аристократът Георги Пеячевич

Днес, 18 март, се отбелязват 290 г. от смъртта, а през 2015 г. се навършват  и 360 г. от рождението на великия българин, бележития чипровчанин  Георги Пеячевич. Град Чипровци ще отбележи годишнините през  септември, когато са големите чествания по повод Чипровското въстание,  заяви за ideite.bg директорът на Историческия музей в града Анюта  Борин.

Георги Пеячевич е един от водачите на Чипровското въстание от 1688 г.,  което е една от най-ранните прояви на съпротива срещу османското  господство, разказват от Историческия музей в Чипровци. Замисленото  още от Петър Богдан и Петър Парчевич

Гербът на фамилия Пеячевич

въстание се осъществява няколко  години след смъртта им. Като главна фигура в документите вече се  посочва Георги Пеячевич. Месеци преди въстанието той води чета и се присъединява към австрийските войски, които по това време водят военни действия срещу османците. Въпреки обещаната помощ от Австрия обаче, въстаниците в Чипровско не получават очакваната подкрепа. Въстанието започва с успехи, но по редица причини претърпява крах. Бащата на Георги – Матей Пеячевич – загива по време на въстанието.

С разгрома му започва и одисеята на оцелелите, в това число и на фамилията Пеячевич. Те са от тези, които поемат в северозападна посока към днешните унгарски, сръбски и хърватски земи. Георги Пеячевич и водените от него бойци се присъединяват към австрийците и продължават борбата си срещу Османската империя. Към края на 1696 г. той напуска войската и се установява в Бачки комитат (тогава в южна Унгария, днес – в Сърбия), където е директор на пощата, като тази длъжност отново изисква изпълнение на военни разпореждания.
През 1712 г. император Карл I дава диплома на Георги Пеячевич. С нея се признава благородническия му произход, дава се на него и братята му баронска титла, изброяват се заслугите му към австрийската армия и Пеячевич и неговата фамилия получават правото на герб.
През 1715 – 1716 г. Георги Пеячевич е вицегубернатор на Бачка област, а след 1718 г. се установява в Осиек, Хърватска.
Около 1772 г. фамилията Пеячевич е зачислена към хърватската висша аристокрация и кралица Мария Терезия я удостоява с наследствена графска титла.
Потомството на Георги Пеячевич по мъжка линия е прекъснато със смъртта на внука му Георги през 1769 г. Днешното графско семейство Пеячевич води потеклото си от Марко Пеячевич, брат на Георги Пеячевич. Негови наследници достигат до високи постове във военната и гражданската йерархия на Хърватска – Марко III Александър Пеячевич става първи велик сремски жупан; брат му Матей Ксавер Пеячевич – доктор по теология и философия, преподавател в Загреб; Антон III граф Пеячевич – командир на полк, награден с рицарски кръст на ордена „Мария Терезия“; Петър граф Пеячевич – министър на Хърватска; граф Юлиян Пеячевич, посветил живота си на изследователска и събирателска дейност, автор на много трудове , свързани с историята на Чипровци и неговата фамилия. От семейството на друг брат на Георги Пеячевич – Никола, произхождат Яков Пеячевич, автор на съчинения и преподавател по философия в Загреб; Франц Ксавер Пеячевич – професор и автор на много богословски съчинения.

Коментари

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Реклама
Харесай ни
Реклама
Реклама