Сайт за споделяне на идеи

Великите открития на българина

Какво нашата малка страна е дала на света?

Безспорно българите са едни от най-изобретателните хора в света. Много чужденци обаче не знаят, че откритие, което ползват в ежедневието си, е наше дело. А повечето от самите нас дали и предполагат, че електронният часовник, фотокопирната машина и въздушната възглавница са измислени от българи?
Тъжното е обаче, че по-голямата част от тези велики изобретатели са разрабовали своите идеи извън границите на родината си. И са признати най-вече в чужбина.
Кои са най-големите родни изобретения и открития за всички времена и как те са променили ежедневието ни? Ето отговорите.

• Компютърът
2
Няма как да не започнем с електронно-изчислителната машина на Джон Атанасов. Той е роден на 4 октомври 1903 г. в град Хамилтън, щата Ню Йорк. Родители – Айва и Иван Атанасови. Носител е на куп награди. Работел е във флота на САЩ. Бил е директор на различни корпорации.
През март 1939 г., след като получава 650 долара от университета в Айова, за да осъществи идеята си, Джон Атанасов създава ABC (от английски Atanasoff-Berry Computer). След дълъг спор за патенти, американецът с български произход е признат за баща на съвременния компютър.
На негово име e кръстен астероид, близо до Марс. Той е открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория в Рожен.

• Електронният часовник
Прототипът на електронния ръчен часовник, излязъл на пазара под името Pulsar, или първият напълно нов начин да се показва времето от 500 години насам е създаден от българския инженер Петър Петров. Гвардеецът на Борис III се счита за един от най-продуктивните изобретатели на XX век.
Петър Петров е роден в Берковица на 21 октомври 1919 г. През 1939 г. се записва в Чуждестранния легион. Пленен е от немците и пратен във военнопленнически лагер в Полша. През 1941 г. се връща в България и става царски офицер. През 1944 г. отива в Германия и учи инженерство, механика и корабостроене. Тогава построява и първото от своите 60 корабчета. През 1951 г се преселва в Канада, след това в САЩ.
Работи за американските BBC. През 1956 г. отива в Индокитай. Там е ангажиран в строежите на мостове и електрически централи. Проектира катамаран и се отправя към Мелбърн, Флорида. През 1959 г. започва да се занимава с космическа техника. От 1963 г. работи за НАСА по програмата „Аполо“ и ракетата „Сатурн“. През 1968 г. започва собствен бизнес. Компанията му Care Electrics разработва и първия безжичен сърдечен монитор, използван днес в болниците по цял свят. През 1969 г. създава прототипа на цифровия електронен ръчен часовник. Един от първите е изложен в Смитсоновия институт. Часовникът е пуснат на пазара през 1971 г., като цената му е била 2 100 щатски долара.
Освен електронния часовник и първия в света безжичен сърдечен монитор българинът Петър Петров е изобретил първата компютъризирана система за измерване на замърсявания, както и телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити.

• Първият транспортен самолет
Изобретението е дело на Асен Йорданов. Световноизвестният летец и авиоко6нструктор е роден през 1896 г. в София. Като дете летенето го завладява. Сам си намира книги и започва да конструира първите си самолети. Когато Асен Йорданов е на 16 години, извършва първия полет с планер в България – безмоторен самолет, който изработва сам. Още същата година заминава да учи в пилотското училище в Етан, Франция. Балканската война обаче променя плановете му и той се връща в България. Заминава за фронта като доброволец и постъпва като аеромеханик. Малко преди включването на България във военните действия, Асен Йорданов изпитва пред публика първия български моторен самолет. Датата е 10 август 1915 г. В този самолет той въвежда третото крило за първи път в света. То служи за стабилизиране на самолета при по-големи наклони от 45 градуса. Аеропланът е признат за изобретение от специална комисия на Министерството на войната и е бил изложен в Царския манеж. Оттогава 10 август 1915 г. се смята за начало на българското самолетостроене.
Поощрен от блестящите отзиви за изобретението си, Асен Йорданов искал да започне неговото серийно производство, но войната пак се намесва и попречва на плановете му.
През Първата световна война Асен е приет в Школата за запасни офицери и заминава отново за фронта. Този път му поверяват и боен самолет, с който взема участие в десетки въздушни боеве. За проявена изключителна смелост е награден с Орден за храброст.
Войната свърша. Ньойският договор забранява България да има авиация, самолетите ни са унищожени, пилотите – уволнени. Така лишен от възможността да прави самолети в България, той намира шанс за нова изява в обявения от Американския аероклуб през 1921 г. международен конкурс за обиколка на Земята с аероплан. Наградата е 1 милион долара за пилота, който пръв измине разстоянието от 33 546 км за не повече от 100 дни.
Въодушевен от перспективата, Асен Йорданов веднага решава да замине. В състезанието решава да се включи и неговият приятел и летец Александър Стоянов. Оказало се обаче, че паричната сума за пътуването била непосилна за тях. За набиране на необходимите средства те се обръщат към правителството. Какво пишат двамата пилоти: „…Светът ще види, понеже този конкурс е велико дело и на човешката култура, че българският народ чрез своя мощен дух с достойнство ще се бори в тази област с всички, признати за цивилизовани, народи. Ще се явим пред всички краища на света и там ще разнесем българското име и ще станем причина веднъж завинаги да изчезне нашата непопулярност и обидно за нас питане: Нали столицата на България е Букурещ?…“
И молбата им е удовлетворена лично от Александър Стамболийски – министър председател на България по това време. Двамата патриоти заминават за Америка, но се оказва, че те са единствените кандидати, дръзнали да се явят на конкурса, и той се отлага. Александър Стоянов се завръща в родината, докато Асен Йорданов иска разрешение да удължи престоя си в САЩ и го получава.
И учи, отново. Започва работа като чертожник в концерна „Къртис“ и се издига до главен конструктор. Работи и в конструкторските екипи на водещите в световното самолетостроене „Боинг“, „Локхийд“ и „Дъглас“. И така се стига до транспортния самолет „Дъглас ДС-3“, а по-късно до известните от Втората световна война летящи крепости „Боинг Б-17“ „Фортрес“, „Боинг 29 Суперфортрес“, тежкия изтребител „Лайтинг П-38“, на които главен конструктор е Асен Йорданов.
Българинът открива и специална съставка, която предпазва авиационното гориво от ниски температури, особено необходима за самолетите, извършващи полети на големи височини. Известният физик Томас Едисон се допитва до него, когато работи върху поредното си изобретение – радара.
Асен Йорданов открива авиационно училище, което се превръща в най-авторитетната школа, която подготвя пилоти за гражданската авиация на САЩ. Името му е вписано в Книгата за почетни граждани на Ню Йорк, портретът му е изложен в Залата на славните в нюйоркското летище „Ла Гуардия“, а в музея „Ер спейс“ са изложени негови лични вещи.

• Въздушната възглавница
Катастрофите не са проблем само на нашето време.Още през 50-те години на миналия век се е търсило средство за обезопасяване на автомобилите, днес то е известно като въздушна възглавница (air bag) и един от създателите му отново е българинът Асен Йорданов.

• Телефонният секретар
Прадядото на днешния телефонен секретар е дело отново на българинът Асен Йорданов. Безжичният телефонен апарат Jordanoff (Джорданоф) е имал секретар, усилвател и възможност за няколко души едновременно да разговарят помежду си, или т. нар конферентен разговор.

6карл джераси• Противозачатъчните хапчета
Малките хапчета, които днес предпазват жените от нежелана бременност, са дело на Карл Джераси. Евреинът от български произход прави откритието си през 1951 г. заедно с Луис Мирамонтес и Хорхе Розенкранц. Kaрл Джераси е роден във Виена. Майка му е австрийска еврейка, а баща му е български евреин, кожен лекар в София. Детските си години прекарва в България с родителите си. Когато става на 5 години, заминава с майка си за Виена. Родителите му се развеждат, но не за дълго. През 1938 г. той и майка му са изгонени от Австрия заради еврейския си произход. Те се връщат в България, като родителите му отново се събират, за да могат Карл и майка му да получат българско гражданство. Живее още една година в София при баща си и учи в Американския колеж. През това време майка му заминава за Англия, за да уреди имигрантски визи за САЩ за тях двамата. Така през 1939 г. 16-годишният Джераси и майка му пристигат в Съединените щати.
Самият Джераси признава, че ако не е била България, не би успял: „Австрия ме изхвърли, но България ме прие и направи възможно заминаването ми за САЩ…”
Следват училище, работа, сватби и раздели. През 1951 г. Карл Джераси, заедно с бостънските фармаколози Грегъри Пинкъс и Джон Рок Джераси, откриват първото хапче анти-бебe.

• Автоматичната скоростна кутия
Днес всички големи автомобилни компании използват това изобретение. Подобно на въздушната възглавница, то променя не само историята на автомобилите, но и целия свят. Автоматичната скоростна кутия е дело на Румен Антонов. Той я създава в Париж, където живее и работи. Първоначално изобретява петстепенната скоростна кутия, а впоследствие и шестепенна. Известен е спорът му с автомобилния гигант „Тойота“, които използват изобретението без лиценз и в крайна сметка са осъдени за това. В моделите на „Сузуки“, „Хонда“, „Рено“,“ Toйота“ се вграждат автоматични скоростни кутии, изобретени от Румен Антонов. Той е роден през 1944 г. в София. Учи инженерство, после промишлен дизайн, завършва и курс по физика. Още тогава Румен е наясно, че ако иска да види идеите си реализирани, трябва да избяга на Запад. Прави няколко безуспешни опита да напусне страната и същевременно трескаво работи. Заема се сериозно с идеята за създаване на четиритактов двигател с нов принцип на работа и успява. През 1976 г. получава частен патент за Двигател с вътрешно горене по четиритактов цикъл, като това е първият частен патент в страната. Работи по макет на автомобил.
По това време се захваща с нещо много различно от автомобилите – като търсенето на лекарство за атеросклерозата. Експериментира върху себе си. Според теорията му всички многобройни натрупвания на мъртва тъкан в организма, включително и в кръвоносните съдове, се дължат на една причина – жизнената активност на гъбичката Candida albicans.
След два брака, през 1988 г. се жени за французойка и заминава за Франция. По-късно вече се установява в Англия.
Първия си пробив прави с проект на автоматичната скоростна кутия. Успява да я патентова и продаде на водещите компании „Хонда“, „Сузуки“, „Рено“, „Пежо“, „Роувър“. Тогава „Тойота“ също я ползват, но без лиценз, за което изобретателят ги съди.
После регистрира в Ротердам друга компания – „Антонов Аутомотив Технолоджийс“. Следващата стъпка е изобретяването на 6-степенна скоростна кутия. И двете му компании се котират много повече от добре на световните фондови борси.
Румен Антонов изобретява и нов малък спортен автомобил, наречен „4 Stroke“. Автомобилът е направен по стара идея на изобретателя от 1977 г. Дизайнът на колата е ретро и възродява популярната от 30-те години на миналия век – „Бугати“.

• Реактивните двигатели на лунния модул „Орел“
Те също са дело на българин – д-р Иван Ночев. Благодарение на неговото изобретение е станало възможно кацането на лунната повърхност. Така че Армстронг и Олдрин трябва да са признателни на нашия сънародник, защото без него нямаше да са първите хора, стъпили на Луната.
На 16 юли 1969 г. от космодрума „Кенеди“ на полуостров Кейп Канаверал във Флорида стартира американският космически кораб „Аполо 11″ с тримата астронавти Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин на борда. След 76-часов полет корабът навлиза в окололунна орбита. Тук Колинс остава на борда, а Армстронг и Олдрин преминават в лунния модул „Орел“, който се отделя от основния блок и в 22 часа и 17 минути българско време. Двамата астронавти прилуняват благополучно модула в Морето на спокойствието. След няколкочасова почивка, на 21 юли (20 юли по американско време) Армстронг отваря люка и в 4,56 ч. стъпва на лунната повърхност с думите: „Това е една малка човешка стъпка, но огромна крачка на човечеството…”. Малко по-късно той е последван от Олдрин.
По време на 22-часовия си престой двамата Армстронг и Олдрин поставят върху лунната повърхност автоматична измервателна научна апаратура, с помощта на която провеждат редица опити и наблюдения. Армстронг напълва два куфара с 28 кг лунни образци. На 21 юли в 19,54 ч. четирите стоманени болта, свързващи двете части на лунния модул, се взривяват, като едната част остава на Луната, а другата – „кубическата стаичка” с двамата дръзновени изследователи, с помощта на ракетен двигател се издига и се скача с „Аполо 11″, който поема обратно към Земята. Човечеството със затаен дъх проследява тази лунна одисея.
Изобретените от Иван Начев реактивни двигатели осигуряват плавното кацане на модула „Орел“ с космонавтите на Луната, а след това успешното им завръщане и скачване с очакващия ги в окололунна орбита космически кораб.
Иван Ночев е роден през 1916 г. в Карлово. От малък се увлича по техниката. Завършва местното механо-техническо училище, стажува в казанлъшкия завод „Арсенал“, постъпва в Държавната аеропланна работилница в Божурище. През 1942 г. с група техници Иван Ночев изкарва тримесечна специализация в Германия и е приет за студент в Берлинската политехника. По време на войната сградата на политехниката е разрушена и той се завръща в България. В началото на 1944 г. продължава образованието си в Прага и го завършва във Виена, където получава докторат. Работи на летището във Виена.
През 1951 г. инж.Иван Ночев заминава за Канада, а през 1956 г. – за САЩ. Работи за аерокосмическия гигант „Дженерал Дайнамикс Корпорейшън“. По това време там е събран елитът на световната ракетна и космическа мисъл и се разработват най-съвременни самолети и ракетни системи за нуждите на Пентагона и НАСА.
През 1962 г. д-р инж. Джон Ночев става американски гражданин и създава собствена фирма в областта на аерокосмическите изследвания, която завоюва челни позиции в американската и световната въздухоплавателна индустрия. Неговите теоретични постановки и изчисления в аеродинамиката се изучават в американските колежи и университети.

Космическата храна

7космическа храна

България е третата страна в света след САЩ и бившия СССР, която е изпратила храна в космоса. Родната космическа храна е изобретена от екипа на акад. Цветан Цветков. Академикът и неговите учени развиват биотехнологията за хладна консервация и изсушаването на органичните вещества във вакуум. Начинът на консервиране на храната се нарича лиофилизация (вакуумно-сублимационно сушене). Това е най-съвършеният метод на консервиране, измислен досега. Тя позволява на практика напълно (до 95%) да се съхранят хранителните вещества, витамините, микроелементите, даже първоначалната форма, естественият аромат, вкус и цвят продължително време, при температури от -50 до +50 градуса. В процеса не се използват ароматизатори, оцветители или консерванти. Високото качество и биологичната пълноценност на съхранените по този начин продукти се обуславя и от това, че на лиофилизация могат да се подложат само свежи продукти. Например, съхраняването на ягоди преди обработка не трябва да превишава 8 часа от момента на брането им.
В списъка на българските храни за космоса са включени: кисело мляко с овесено брашно, няколко вида ядки, набор от лиофилизирани плодове – ягоди, ябълки кайсии, праскови, пъпеш и какво ли още не.
Българското меню е адаптирано за четирикратен дневен хранителен режим – две закуски, обяд и вечеря. Тези храни покриват изискванията на организма от хранителни биологични вещества, като средната стойност е 3 000 – 3 200 ккал.
За разработките на лиофилизирани продукти колективът на акад. Цветан Цветков има два патента.

• Слънчевите батерии.
Използването на слънчевата енергия получава световно признание чрез българина Димитър Чернев, който изобретява батерия за слънчева енергия. Изобретението му е пионер в използването на слънчевата енергия за отопление и охлаждане.
Димитър Чернев е роден е през 1930 г. във Варна. Завършва електроинженерство и работи в лабораторията за поддържане на магнетофоните в радио „София“. През 1956 г. отива в Източна Германия за обмяна на опит. Оттам заминава за Съединените щати. Първоначално постъпва в лабораторията на телевизионната компания Си Би Ес, където в сътрудничество с англичанина д-р Нийл и германеца д-р Ешке създава магнетофонна касета, която му донася голяма популярност. По-късно учи в Масачузетския технологичен институт, там защитава и докторска дисертация. След това започва работа в Космическата лаборатория в Калифорния и участва в различни програми за подготовка на полети до Луната, Марс и Венера.
През 1967 г. д-р Чернев става професор в университета в Остин, Текстас. Горещите лета на Тексас карат Чернев да се замисли за използването на слънчевата енергия за охлаждане. Българинът се връща в Бостън и в лабораториите на Ем Ай Ти създава първия слънчев хладилник. Съоръжението заработва най-напред в дома на Чернев в Бостън. По-късно той основава своя компания.
Повече от 60 патента на проф. Димитър Чернев са регистрирани в САЩ, Европа, Япония, Австралия.

1• Шестият сърдечен тон
Проф. Иван Митев е откривателят на шестия сърдечен тон. Откритието на българския медик е особено важно за съвременната кардиология. То спомага за опознаването на сърдечната дейност и избягването на диагностични грешки.
Шестият тон на сърцето е първото откритие в българската медицина. През 1974 г. професорът усеща в сърцето на пациент странен тон, различен от познатите и описани досега. Проверява внимателно стотици пациенти – дали наистина долавя нещо различно. Използва наличната по това време техника и успява да регистрира тона. Това е единственият тон, който се улавя на необичайно място в сърцето – в систолата. Няма го при всички хора. Открива се при някои здрави хора, както и при различни заболявания. Регистрира се и при фонокардиография.
Държавата ни издава пощенска марка – VI тон на сърцето. Това е единствената марка в света, посветена на кардиологията, която е особено ценна придобивка за колекционерите. Марката става много популярна, след като я публикува елитно западно списание по кардиология.

• Лекарството от кокиче
Още един пробив в медицината прави български професор. През 1956 г. проф. д-р Димитър Пасков изобретява лекарство от… блатното кокиче. Медикаментът “Нивалин“ помага при лечението на церебрална парализа, разстройства на централната и периферната нервни системи. То помага при лечение на полиомиелит деменции от Алцхаймеров тип.
Главен помощник в откритието на фармаколога проф. д-р Димитър Пасков се явява едно момиче – то пиело водата от чашата с кокичета, които родителите му оставили в стаята.
С оригиналните си фармакологични изследвания върху галантамина (Nivalin®) проф. д-р Д. Пасков прославя името на България сред фармаколозите и лекарите на Европа. Неговата монография „Нивалин“ е преведена и издадена в Италия. Съвместно с проф. д-р Д. Пейчев той издава и учебник по фармакоНогия, който е преиздаван няколко пъти.
Лекарственият продукт „Нивалин“ е отличен с фармацевтичен оскар – Еньо за принос в науката.

• Lactobacillus bulgaricus
3
Lactobacillus bulgaricus или млечно-киселият микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко е открит е през 1905 г. от българския микробиолог Стамен Григоров. Наскоро немски учени откриха, че нашето мляко може да помогне при лечението на паркинсон, в Япония е издигнато в култ и определено е един от най-разпознаваемите български продукти.
Д-р Григоров е роден в с. Студен извор, Трънско през 1878 г. През 1905 г. за пръв път описва млечно-киселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. По-късно микроорганизмът е наречен lactobacillus bulgaricus в чест на родината на неговия първооткривател. Днес официалното име на този микроорганизъм е lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905.

• Фотокопирната машина
И това чудо на техниката е дело на българин – академик Георги Наджаков. Той е роден през 1897 г. в гр. Дупница. Завършва физика и математика през 1920 г. в Софийския университет. Специализира в Париж в лабораторията на Пол Ланжвен. И в Сорбоната при Мария Склодовска-Кюри. Бил е ректор на Софийския университет в периода 1947 – 1951. Негови открития в областта на физиката са: фотоволтаичния ефект при диелектрици и полупроводници, признат като ефект на Наджаков-Андрейчин; фотоелектретно състояние на веществото, за което стана дума; открития по фотоелектричната проводимост; ланжвеновите йони; магнитните изследвания; латентния фотографски образ и др
Акад. Георги Наджаков е създателят на Физическия институт при Българската академия на науките. Той е и един от основателите и член на Пъгуожкото движение на учените и на Световното движение за защита на мира, също така е член и почетен председател на Световния съвет на мира. Носител е на златен медал на мира „Фредерик Жолио-Кюри“.

• Брауновият газ
Негов откривател е Илия Вълков. Брауновият газ е получен чрез електролиза на водата, при която водородът и кислородът се разделят. Това не е нещо ново, нито сложно – електролизата е открита преди близо два века от Фарадей. Новото е, че когато двата газа след това се смесят, дори под налягане, те не експлоадират, а се свързват мирно и тихо. „От вода и пак на вода с чиста енергия, която може да пречисти водата, въздуха, храната, въобще света.“ Така Браун формулира сам своето откритие. Пламъкът на двата газа е с особени свойства: без да използва кислорода наоколо той може да реагира и да топи всякакви материали – реже стомана като кашкавал, топи и споява, изгаря и разгражда радиоактивни и токсични отпадъци, прави от водата гориво, произвежда електричество, създава вода в пустинята, суши въглища, пречиства рудата и т. н. – безброй приложения във всички области на живота. При това пламъкът се „държи“ като разумно същество – сам повишава или намалява температурата си според материала, който се поднася пред него. Тези свойства на газовата смес още не са разгадани и описани в научно издание. В практиката приложенията на Брауновия газ са много. Най-коментираното: кола може да измине 1600 км (4 пъти разстоянието от София до Варна ) с 4 литра вода и 2 браунови батерии, които преобразуват водата в газ. Без никакво друго гориво.
Профeсор Юл Браун, с българското име Иван Вълков, е роден във Варна през 1922 г. Прави опит някъде около 1940 г. за бягство през Гърция, за което влиза в затвора. През 1950 г. се жени, а през 1952 г. бяга в Турция и бива арестуван, отново лежи в затвора. След 6 години австралийското посолство в Анкара му дава политичeско убeжищe. След затвора си сменя името. Взима малкото име на актьора Юл Бринър и фамилното име на майор Браун (негов освободител от затвора). Заминава за Сидни, където първо учи, а после и работи. През 1971 г. прави своето откритие – Брауновият газ.
През 1981 г. Юл Браун основава фирмата си Brown Energy. Продава първият си генератор за Браунов газ на Китай. Той и досега се използва в Китай за изгаряне на радиоактивни отпадъци. Към момента 14 компании в цял свят произвеждат генератори за браунов газ. Въпреки всичко фирмата на Юл Браун фалира и той заминава за САЩ, където през 1998 г. умира от остра сърдечна и бъбречна недостатъчност.

5• Най-отдалечената планета
Най-отдалечената планета, известна на астрономите, се намира на 5 000 светлинни години от Слънцето в съзвездието Стрелец. Ръководител на екипа, направил откритието, е проф. Димитър Съселов, понастоящем преподавател в Харвард. Нарича се OGLE-TR-56b.
Проф. Димитър Съселов е родом от София. През 1980 г. негово изследване по астрономия е публикувано в международно научно издание. Така го забелязват от Световната астрономическа асоциация и го канят да специализира в Торонто, Канада. През 1998 г. вече е поканен за професор в Харвард. Добива международна известност с откриването на други подобни на Земята планети извън Слънчевата система, обикалящи около звезди (екзопланети). Проф. Съселов и сътрудниците му разработват метода на транзитното търсене, чрез него те откриват през 2003 г. най-далечната засега планета OGLE-TR-56b в съзвездието Стрелец. Понастоящем проф. Съселов е директор на Харвард – Смитсониън център по астрофизика.

• Антиоръжието на Юрий Марков
То все още няма аналог в света. Става въпрос за едно малко устройство с размерите на джобно ножче, което обаче е неотменна част от работата на антитерористите по света. Приспособлението на Марков може да открива взривни вещества и огнестрелно оръжие от разстояние, дори и когато те са скрити зад бетонно ограждение. Търговското му име е SNIFFEX. Тежи по-малко от 500 г и може да работи без да се зарежда в продължение на 3 години.

• Говорещата дигитална книга за слепи
През 2002 г. 23-годишният тогава Лъчезар Цветанов участва в конкурс за създаването на подобен модел. Младежът е студент в университета Бриджпорт, а неговият проект е избран като най-добрия. Лъчезар помита конкуренцията и печели първото място, като след него остават работите на 146 студенти и 28 дизайнерски училища.

• Новият метод за компютърен превод
Инж. Койчо Митев е човекът, направил истинска революция в междуезиковото общуване. Неговият метод за компютърен превод представлява особен алгоритъм, който кодира по цифров начин човешката реч. С негова помощ можем да комуникираме с чужденци на родния си език, без присъствието на преводач.

• Властелинът на атома
През 1950 г. на Женевската конференция САЩ обявиха, че разполагат с надежна система за регистрация на ядрените взривове във всяка една точка на планетата. Точно тогава се постига съгласие и за въвеждането на мораториум на изпитанията на ядрени оръжия в атмосферата. В основата на съществуващата система за контрол на ядрените взривове на САЩ стои тайнственият физически феномен – електромагнитен импулс. Първите публикации за него са чак през 1962 г. Тогава се съобщава и името на автора – проф. д-р Кръстьо Кръстев.

• Първата обработка на злато в света
В некропол край Варна са открити златни предмети, които са на повече от 6 хил. години. Съвременната наука ги признава като най-старите предмети в света, при които златото е било подложено на обработка от човека.

8прабългарски календар• Прабългарският календар
Хиляди години преди нашата ера прабългарите създават една от най-точните системи за измерване на земната година. И до ден днешен се смята за един от най-съвършените.

• Сензорите на Хол
Това е българско изобретение, което може да намери приложение във всички области, в които има магнитно поле. Например при нарушенията в структурата на хемоглобина в резултат на ебола и HIV вирус или пък при роботите за антитероризъм.

• SkimProt
Стикерът SkimProt защитава банковите карти от скимиране. Той беше избран за най-иновативен продукт в категория картово производство на най-голямото изложение за смарт технологии CARTES America 2014. Изцяло дело на българи, стикерът е съставен от четири слоя, които предпазват банковите карти с чип от копиране и източване. Той е единствен по рода си в световен мащаб.

4• Матрицата
Един от създателите на революционния метод на виртуалната кинематография, използван за супер ефектите на „Матрицата“, е българинът Георги Боршуков. През 1992 г. той заминава за страната на неограничените възможности. Има бакалавърска степен от университета Рочестър, щата Ню Йорк, и магистърска – от Бъркли, Калифорния. Специализира компютърна графика. Дипломният му проект, в който лети заедно със свои състуденти около университета, е забелязан и Боршуков получава първия си ангажимент.
Георги Боршуков е на 26 години, когато за първи път държи в ръцете най-високото киноотличие на планетата – статуетката Оскар. През 1999 г. то е отредено за филма „В какво се превръщат мечтите“ с Робин Уилямс, по който е работил и българинът. Георги Бoршуков измисля уникалните спецефекти за филма „Матрицата” „Матрицата: презареждане”, „Матрицата: революции”, „Мисията невъзможна 2”. Киану Рийвс полетява благодарение на българина в първата част на филма „Матрицата”. Сцената, в която неговият герой Нео и агент Смит стрелят един срещу друг, въртейки се във въздуха, е създадена благодарение на уменията на Георги Боршуков.
През 2001 г. българинът Георги Бoршуков получава специален сертификат за техническо постижение за: разработване на система за генериране на изображения, позволяващи хореографирано движение на камерата чрез реконструирани чрез компютърна графика дакери.

• Немските евромонети от 1 и 2 евро
Автори на проекта на немските евромонети от 1 и 2 евро са Хайнц Хойер и Снежана Русева-Хойер – българка. През 1997 г. Хайнц и Снежана Хойер печелят националния конкурс за щемпел на евромонетите в Германия – гърбовете на евромонетите са различни във всяка страна от Европейския съюз. Проектът на сънародничката ни и нейния съпруг е избран сред 30 други. Федералният орел е техният избор за изображението на гърба на монетата от 2 евро, а надписът гласи: „EINIGKEIT UND RECHT UND FREIHEIT“ или „Единство, справедливост и свобода“.
Историята започва преди 29 години, когато Снежана отива в Източен Берлин да следва графичен дизайн. Още през първата седмица се среща с Хайнц. Оженват се през 1976 г. Връщат се заедно в България, където остават 4 години, през които Снежана работи в издателство и си изплаща стипендията. А Хайнц вае от мрамор статуята на бога на виното Дионисий в Балчик. След завръщането си в Източна Германия започват да работят по пощенски марки, медали и монети. В допълнение Хайнц преподава в старото си училище, а Снежана илюстрира детски книжки. Някъде по това време се раждат и децата им. Появяват се и първите им монети – тогавашните дойче марки.
След падането на Берлинската стена успехът идва бавно, но сигурно. Появяват се техните монетите за общата марка на обединена Германия, последвани от техните евромонети. Снежана и Хайнц Хойер имат зад гърба си 16 години успехи в дизайна на монети. Те са правили проекти за монети за три валути, правили са и възпоменателни монети за екзотични републики като Науру и Вануату.

• GSM за космоса
Мобилен телефон за Космоса измисли 23-годишният Милен Николов. Милен е студент по компютърни системи и технологии в колежа Брокпорт, САЩ. Идеята го осенила в нюйоркското метро, докато му чезнело покритето на телефона. А каква е идеята? Чип за мобилен телефон, който чрез системата МANET получава покритие на сигнала във всички точки на Земята, дори и в открития Космос. Според учените революционното изобретение се равнява на откриването на радиото от руския физик А. С. Попов.
Милен Николов печели с изобретението си една от 10-те награди в световното състезание за изследователски есета на Symbian – британската компания, известна с едноименната операционна система за мобилни телефони. Тема на състезанието е следващата вълна на смартфон иновации. В есето си от 11 страници със заглавие“Exploiting Social and Mobile Ad Hoc Networking to Achieve Ubiquitous Connectivity“ той описва как ще бъде решен проблема с липсата на мобилен сигнал в някои сгради и на места като тунели на метрото.

Коментари

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Реклама
Харесай ни
Реклама
Реклама