Сайт за споделяне на идеи

Всяка човешка история трябва да бъде разказана

1„Всяка човешка история трябва да бъде разказана. Защото и в най-незначителната на пръв поглед житейска драма се крие мъдрост. Тя носи поука“. Това е мотото, което следва психиатърът и психотерапевтът доц. д-р Радка Гайдарова в нейното писателско поприще. Водена от мисълта, че няма как историите на нейните пациенти да останат „заключени“ в страниците на досиетата и делата, тя вече държи в ръцете си излязла от печат третата си книга „Нови истински истории“.
„Това, което обединява разказите в трите книги, е, че те са реалистични. Това е „живият живот“. Тук няма измислица, няма фентъзи. Всичко се е случило. Някои от разказите са странни, други – печални. Но това, че са истински, ги прави вълнуващи“, споделя авторката. И добавя: „Моята професия – лекарската, и специалността ми – психиатрията, ми дадоха невероятен шанс да мога да контактувам с широка палитра от различни хора – всеки със своята строга индивидуалност. Да чуя такива истории, да се срещна с такива съдби, които много ме трогваха и вълнуваха. Така един ден реших да ги опиша“.
И в трите книги са включени разкази, посветени на психично болни хора. „За тях никой не пише. Темата сякаш е табу. А това са хора с тежък живот; хора, при които има една трагедия, започваща с началото на заболяването и свършваща с края на живота им. Тази трагедия е на цялото им семейство. Обществото ги отбягва, то ги неглижира, пренебрегва ги, даже е враждебно настроено към тях. Когато се говори за психично болен, сякаш се споменава убиец, дегенерат. А преди да се разболеят, тези хора са били като всички нас. Между тях има много образовани, интелигентни мъже и жени, но от психично заболяване никой не е застрахован. Колкото едно общество знае по-малко за един проблем, толкова е по-склонно да се отнесе скептично към него“, са наблюденията на доц. Гайдарова.
Заради тихото страдание на тези болни хора, заради тяхната изолираност, безпомощност, заради затворения кръг, в който живеят, авторката решава да пише и за тях. Защото по думите й те са абсолютно отритнати от обществото и безправни. И посочва два фрапиращи примера.22
„ Преглеждам мъж на 44 г. пенсиониран по болест с тежко психично заболяване. Можете ли да си представите, че пенсията му е 120 лв.?! А в Испания една пенсия на психично болен е 600 евро. Та този мъж беше осъден на 6 месеца принудително лечение. И знаете ли за какво? Затова, че неговият син, който е на 20 г. и учи, го е осъдил за издръжка. И съдът наказва болния човек и го вкарва за 6 месеца в психиатрията. Той ми сподели: „Ако аз дам всичките си 120 лв. на сина си, с какво ще живея? И без това се храня от контейнерите.“. И се питам: къде е човещината на психично здравия? Да остави баща си да гладува, за да му плаща издръжка, сякаш този син не може да работи! Болният ми каза и друго: „Пожелах да паса козите на нашето село. Всички гракнаха срещу мен. Казаха „на тази откачалка няма да си дадем козите, той ще ги загуби“. Това е страшно. А ние се пишем за нормално общество.
Друг случай: когато психично болният има родители и те са неговата упора, страхът идва, че след време, когато тях вече няма да ги има, страдащият остава сам, на произвола на съдбата. Имам един познат с тежко психично заболяване. Когато родителите му бяха живи, предвидиха, че след тяхната смърт няма да кой да се грижи за него и още приживе преписаха апартамента си срещу гледане на сестрата на бащата – на лелята. Но след смъртта на родителите тя успя по някакъв начин да продаде апартамента и с тези пари купи жилище на сина си. А болният е оставен да спи под открито небе.5
Тъжно е и че обществото започва да говори за болните само тогава, когато те са извършили някакво противоправно деяние, например убийство. Тогава всички скачат срещу тях и срещу психиатрите, които не си вършат работата. Но подчертавам, че за убийствата на психично болните хора са виновни психично здравите. Защото страдащите не осъзнават какво вършват. А има и едно много примитивно схващане у народа – че всеки психично болен задължително убива. Което е абсолютна илюзия. И друго, което трябва да се знае – психично болните извършват стократно по-малко убийства от психично здравите. Преглеждала съм и двата типа – констатирах, че психично здравия убиец е жесток след извършване на престъплението. У него няма никакви мисли за вина, никаква критичност. Нещо, което при психично болния не се среща“, разказва доц. Гайдарова.7
Подчертава, че единственото нещо, което държавата е направила за тези хора, е да им осигури лечение на световно ниво. Всички най-нови медикаменти, с които се работи навън, не липсват и в България. А благодарение на тях психично болните променят облика си – те са по-човечни, по-комуникативни. Но всичко спира до тук. Липсва цялостна държавна политика за тези хора. След като напуснат психиатриите, тях не ги поглежда никой…
„Моята мечта е да заживеем в едно културно, цивилизовано общество, в което тези хора да бъдат равностойни на нас“, споделя авторката. Която за пореден път подчертава, че психиатрите имат нещо, което другите лекари нямат – контакт с душевността на човека, с мислите и чувствата му…

Коментари

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Реклама
Харесай ни
Реклама
Реклама