Сайт за споделяне на идеи

Гении сме на мизерията

Имате ли идея как да спрем да цапаме?

1-4

1-5

Къща-музей „Цар Освободител Александър II“ – Плевен

Гении сме на мизерията. Хвърляме, цапаме, зариваме се в боклуци и после се обръщаме – загърбваме смрадта, защото хич не ни е приятно да я гледаме, и продължаваме напред. До следващото място. Което изглежда що-годе нормално, чистичко. И пак правим мизерия с презумпцията, че на някой работата му е след нас да мине и да изчисти. Да, ама на тоя някой изобщо не му пука дали кошчето с отпадъците прелива, защото му е свършил работния ден. И се е заврял някъде да изръпа набързо една баничка и да си хвърли хартията в същото това преливащо кошче. Гении сме на мизерията. Но по-страшното е, че не ни пука. До такава степен сме свикнали с нея. Тя е част от нашето ежедневие. Вече е част от битието ни. Затова възклицаваме в несвяст и ахкаме от удивление, когато видим нещо подредено и чисто. Т. е. нещо нормално.

Какво ни куца? Възпитание ли? Не са ли ни учили къде и как се изхвърлят боклуците? Прави ли ни впечатление къде децата ни оставят опаковките си от кроасана и сладоледа? Въпрос на манталитет ли е това? Защо една общност във Фейсбук – „Искаме сурови глоби за хвърлен боклук“ има по-малко от 2 000 харесвания, а „статия“ за силиконовият бюст на най-новата фолк-звезда – 22 000? Дали едни солени глоби за всяка хартийка няма да си свършат работата и да ни отучат да хвърляме, цапаме, чупим? Може би! Но тук вече опираме до местно самоуправление, до държавническо мислене. И край. Зацикляме и приключваме. И ако в крайна сметка навсякъде се въведат солени глоби, няма ли все някой да се изтарикати – да бутне половината на глобяващия (и той семейство храни) и да продължим да тънем в мизерия?
Ето – община Дупница вече ще налага глоби до 150 лв. за изхвърляне на боклуци през прозорците и терасите. Мярката се предприема след множество сигнали за подобни действия от районите на ж. к. „Бистрица“ и ж. к. „Яворов“. Общинските служители ще следят за подобни нарушения. Дали тези действия ще бъдат ефикасни или просто „са се взели необходимите мерки“, последиците от които не винаги имат очаквания край?

И като погледнеш какво ни тласка към мизерията – от гените, през възпитанието и липсата на държава, няма как нещата да се случат. Или сте по-големи оптимисти? Имате ли идея как да сложим край на мизерията? И нещата на всякъде да изглеждат по този начин…1-1

1-2

Пред частен имот

Коментари

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Реклама
Харесай ни
Реклама
Реклама