Сайт за споделяне на идеи

Дървените играчки на Петя Янкова – усещане за нормалност

Вече много малчугани се радват на рисуваните патета, котета, влакчета…

1Обръщат ли достатъчно внимание родителите на играчките на своите деца? Замислят ли се дали пластмасовите кукли и камиончета възпитават у малчуганите естетически вкус и им осигуряват усещане за нормалност? Как една майка – творец успява да даде на малката си дъщеричка всичко онова, което фабричните изделия не успяват. И как изработените от Петя Янкова дървени играчки радват вече много други деца, запълват свободното й време и същевременно се превръщат в красив малък бизнес.

Вече 14 години основното й занимание е да рисува църкви – стенописи, икони, има и мозайки. От 2003 г. почти не е слизала от скелето. Нейно дело е духовният център на отец Боян Саръев, църквата в с. Горобинци (Македония), работила е в параклиса на богословския факултет в Кърджали, в Чепеларе – църквата „Св. Атанасий“, в гр. Неделино, в с. Лесичери (Великотърновско), където е и днес. Списъкът е дълъг…

Петя Янкова е родена във Видин през 1978 г. 9В родния си град завършва средното си образование с профил дърворезба, след което е приета специалност „Иконография“ във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Дипломира се през 2003 г. За себе си казва, че е човек, на когото винаги му се иска да опитва нещо ново. Затова, когато съпругът й започва да се занимава с дърводелство, тя рисува нещата, които той прави.
Преди две години обаче започва да рисува невероятно красиви дървени играчки. Идеята идва спонтанно – става майка, а малкото й момиченце много обича да си играе с различни животни. Така тя и съпругът й решават да й направят играчки. „Тя не можеше още да ходи. Всички играчки по магазините са за бутане с дълга пръчка или нанизани на връвчица . Тя искаше да седи и да играе. Така й направихме пет животни – не ги оставяше, само с тях играеше. Например Fisherprice имат подобна серия, но ми изглеждаха много… фабрични. Както каза един наш приятел – на вашите играчки им харесвам детското, истинското, наивното излъчване на личицата на животните, нещо, което другите нямат“, разказва Петя. Според нея сме загубили много от искреността си, превърнали сме се в консуматори, които купуват нещо само защото е такова. „Детето ми иска например динозавър. Аз отивам и му купувам динозавър, без да се замисля дали е симпатичен, дали е пластмасов, или плюшен. Важното е да е динозавър и да е евтин! И без да се усещаме всъщност превръщаме децата си в консуматори, евтини и непретенциозни консуматори като нас…“, допълва Петя. Тя знае, че повечето хора не могат да си позволят скъпи неща, но е убедена, че по никакъв начин не трябва да се пренебрегва и подценява детското възприятие, защото възрастните носят отговорност за това как ще се развива детето им.
7Постепенно Петя и съпругът й започват да правят дървени рисувани играчки и за деца на техни приятели. Така разбират, че калинките, влакчетата, котенцата, патенцата, всъщност се приемат много добре. И започват да ги продават. Заниманието им в свободното време се превръща в красив малък бизнес.
Освен играчките Петя и съпругът й изработват и детски рисувани столчета, дървени рисувани шейни, както и декори за фотостудии, закачалки, табели за врати и куп други неща. „Хората приемат играчките и цената им е достъпна. Но при другите продукти ми прави впечатление че ги харесват, но не че нямат възможност да си ги позволят – просто такова ни е мисленето. Защо детето ми да се храни на столче, което е рисувано и струва еди колко си, а не на пластмасово китайско, което е на половин цена? Не сме свикнали да ценим ръчния труд и идеи – ценим ги само ако са евтини“, разсъждава Петя. И добавя: „Дървената играчка е хубава за едно дете, защото е естествена. Малките не са като възрастните – те усещат нещата. А какво по-естествено от дървото? Детето не гледа как е изписано името му и дали изобщо го има – това се прави заради майките. Мъничето иска например пате и за него това е достатъчно. Не се интересува от това, че може да не е нарисувано като фабричното или да има друг малък недостатък. За него това е просто патето, което то е искало“.
6Грундовете и боите, които Петя използва, са максимално безопасни. Художничката твърди, че няма никакъв проблем дори детето да си го сложи в устата и да го дъвче. „Виждала съм дечица, които са изяждали половината дръжка – нещо, което не могат да направят с пластмасова играчка. Дървото е благороден материал. То дава усещането за топлина, нормалност и хармония. На нас, големите, проблемът ни е, че много мислим и сме забравили да усещаме“, разсъждава Петя. Която ще продължава да прави своите дървени играчки и да радва всички онези мъничета, чиито родители преценят, че има смисъл да обърнат внимание с какво се забавляват отрочетата им.

Коментари

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Реклама
Харесай ни
Реклама
Реклама