Сайт за споделяне на идеи

Защо мишките изядоха книжките?

Къде остана детството (2 април – Международен ден на детската книга)

Къде ми са детските книжки,1
кажи ми, мой прашен сандък?
Закусиха сивите мишки
с вълшебните букви – язък!

Колко вярно! Само дето днес не сивите, а компютърните мишки изядоха детските книжки. Таблети, смартфони… – всички техни опции са много по-интересни дори за 2-годишно дете. За вечно бързащия и зает родител е много по-лесно да тикне съвременна техника в ръцете на ревящото си отроче, отколкото да отдели половин час за занимание с книжка с картинки. Тъжно, но факт. И в крайна сметка истината е, че интерактивните играчки и високотехнологичните джаджи се оказват много по-забавни и по-интересни.
Безспорно формирането у децата от страна на родителите (не нарочно) на по-дистанцирано отношение към книгата, е една от причините за свиване на детския книжен пазар, който формира около 10% от цялата литература.
Какво обаче предлага днес детският книжен пазар? Истината е, че той е наситен с преводни книги. Преводите са изключително лоши, а илюстрациите безумно некачествени. Практика е луксозни издания да се печатат в Китай.. Масово днес в книжарниците от рафтовете с литература за най-малките надничат симпатични сладурковци със заострени муцунки, вирнати ушички, пухкави лапички и дяволити очи, които в повечето случаи не можеш да оприличиш на конкретно животно. И за децата, които точно в този етап от живота си формират своята представа за заобикалящия ги свят, става почти невъзможно да асоциират картинката с реалното животно.
Пъстрите чуждоземни издания превзеха пазара в началото на 90-те години и сякаш пометоха до голяма степен българските книжлета от рафтовете в книжарниците. Днес изборът е такъв: на едната лавица са ярките корици с Уолт Дисни, Барби и Уич, а на друга – книжките на съвременни български автори – обикновено (с известни изключения) семпли откъм илюстрации и хартия. Да пускат на пазара детски книжки от български автори са се заели предимно по-малки издателства.2
Търсейки подходяща книжка за мъничето си, много лесно родител може да попадне и на супер илюстрации, но… с безумен текст. Известни текстове се превеждат почти буквално, с изключително груби думи и изрази. Така приказки като „“Хензел и Гретел“, „Червената шапчица“ или „Вълкът и седемте козлета“ звучат не поучително, а изключително страшно. И като цяло се губи смисълът на детските книжки изобщо – да формират ценности. А именно – детето да не се отклонява от определения маршрут и да не говори с непознати („Червената шапчица“); да не отваря на непознати, дори и да се представят за приятели („Вълкът и седемте козлета“); да държи на семейството, братята и сестрите си и да им помага („Дивите лебеди“); да внимава на кого се доверява, дори да е гладно и изгубено („Хензел и Гретел“); да разчита в нужда на верен приятел, който да му помогне („Косето Босето“) и да знае, че има справедливост и злото накрая ще бъде победено – какъвто е финалът на всички приказки.
Как и с какво ще пораснат децата зависи от техните родители. И нека не забравяме думите на Екзюпери “Откъде произхождам аз? От своето детство”…

Коментари

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Реклама
Харесай ни
Реклама
Реклама