Сайт за споделяне на идеи

Здрави през зимата – лесно и евтино

Д-р Георги Хаджиев: Не потискайте симптомите, променете реакциите си

3Д-р Георги Хаджиев е роден на 16 януари 1973 г. в с. Българене, област Плевен. Завършва висше медицинско образование във ВМИ – Пловдив, през 1997 г. Пет месеца работи като лекар в Дом за стари хора „Мария Луиза“ в Свищов, след това около година в Центъра за хемодиализа в същия град. Известно време работи и във вътрешното отделение на общинската болница. Шест години изпълнява длъжността лекар-ординатор в Центъра за спешна медицинска помощ – Свищов.
С класическа хомеопатия се занимава от 2000-та година, като от 1 октомври 2004 г. практикува само хомеопатия. Днес има собствен здравен център във Велико Търново. Посещава курсове по класическа хомеопатия при Асоциацията на лекарите-хомеопати и по хомеопатия на БОАРОН. Участва в семинари на Еди Тиленс (белгийски класически лекар-хомеопат), Вангелис Зафириус (носител на Нобелова награда за здраве, психиатър и хомеопат), Олаф Кооб (автор на методи в антропософската медицина в Германия), Махеш Ганди (индийски психиатър, психотерапевт, сексолог и хомеопат).
Посещава лекции на Георгиу Витулкас (хомеопат от световна величина, носител на алтернативна Нобелова награда за здраве) в неговата Международна академия по класическа хомеопатия в Гърция, остров Алонисус.
Специализирал в Индия при проф. Прафул Виджейкър (ректор на Хомеопатичния медицински колеж в Бомбай, бивш директор на Правителствената болница, президент на Индийската хомеопатична Асоциация – Бомбай, собственик и управител на Академия за благотворителност, изследване и образование в Бомбай) и проф. Аджит Кулкарни (директор на Изследователски хомеопатичен институт в Сатара, професор в Хомеопатичния медицински колеж в Сатара, автор на хомеопатична литература).
– Д-р Хаджиев, как да останем здрави през зимата?
– Основното на тази тема, касаеща холистичната терапия, е, че проблемът не е в околната среда, а във вътрешността на организма. Всички сме на студа, на течението, но не всички боледуваме и не от еднакви болести. Идеята е как да разчитаме езика на тялото и как да го стимулираме той сам да преодолява проблемите си. Имам една идея, която се опитвам да лансирам между хората. Много е медицинска – става въпрос за психо-нервно-ендокринна-имунната ос. Звучи сложно, но всъщност означава, че само имунитетът решава дали един човек ще е болен или здрав. Имунитетът се контролира от хормоналния баланс, а той – от нервната система, особенно от психо-емоционалната част. И ако се опитаме да разгадаваме сигналите, които тялото ни подава, и да реагираме адекватно със стимулиращи средства, това е начинът, по който организмът сам преодолява проблемите, а това всъщност представлява стимулиране на еволюционния процес. Така няма да има подмладяване на болести, няма да има страшни болести като рак, хипертония, автоимунни заболяания, генетични деформации и т. н. Всичко всъщност е много просто, но изисква други рефлекси в човека. Например сега, като имаме хрема, рефлексът веднага е капки за нос. Това е пагубно за организма, защото така блокираме неговия естествен защитен механизъм – хремата. И като блокираме този, той трябва да включи друг механизъм. Това обикновено е кашлицата. Блокираме и нея – сиропи, ряпа с мед и т. н. Така потискаме 10 – 20 години имунитета си по този начин в един момент се включва болест на някой друг, по-важен орган. Например започваме да вдигаме кръвно. И какво правим? Започваме да вземаме лекарства за високо кръвно. Но по никакъв начин не разчитаме историята – какво ни е довело до тук. А трябва да знаем, защото имунитетът е един и същ – този, който е допуснал хремата преди и например автоимунното заболяване сега. Проблемът е, че ние сме го потискали. И ако сме се родили с жизненост „7“ по десетобалната система (ние сме много здрави хора, получили сме добри гени от родителите си), потискайки имунитета, на 25 – 30-годишна възраст ние вече имаме ниво на жизненост „4“, Даваме поколение. И нашето дете взима четворката. И затова то ще има нашата хипертония, само че на 18-годишна възраст. И така, без да искаме, с едни неволни средства, ние отключваме едни неволни проблеми, които намаляват жизнеността. Намалена жизненост звучи доста отвлечено, но можем да го облечем в конкретни думи като стерилитет, автоимунно заболяване на 30 г. или нередовен мензис, което означава трудно забременяване, склонност към спонтанни аборти, ранна менопауза; раков процес на 40-годишна възраст или заекване, тикове, епилепсия и т. н. Така от едни малки стъпки стават големите проблеми, които можем да предотвратим.
– Как тогава конкретно да лекуваме хремата, за да не я потиснем?homeopatia
– Един здравословен проблем може да преодолеем по два начина. Единият е да го потиснем, да го скрием, а другият – да го стимулираме и по този начин имунитетът по-бързичко да си свърши работата . Затова колкото повече разучим стимулиращите средства, толкова сме по-бързи. Конкретно за хремата – трябва да я оставим така. Потиснем ли я, ще започне кашлица. Ако не използваме капки за нос, най-много хремата сама да затихне. Знаете ли, че гнойна ангина, с гнойни налепи и 40 градуса температура се самоограничава за 14 до 18 дни, като само се сваля температурата. Без друга терапия. Без лекарства. Аз вече 16 г. се занимавам с хомеопатия. В началото лекувах една пневмония за седем дни, а сега го правя за три. Това, че хомеопатията е бавен метод, е лъжа. Хомеопатията следва организма. Защото при нея няма диагноза-лекарство. Има човек. Ако човекът има силна енергия, той ще развива бързи заболявания, ще има интензивни симптоми и лекарството ще действа бързо. Затова има болести, които съм излекувал за 3 месеца и други, при които след 6 години до никъде не съм стигнал. И проблемът не е, че хомеопатията е бавна, а защото възможностите на организма са слаби. А нещата са толкова прости, че човек може сам да ги прави. И за много малко пари. Самият факт, че хомеопатичните лекарства струват 3 лв., а един антибиотик не по-малко от 8 лв., говори сам по себе си. Просто трябва да си променим малко мисленето и концепциите за здравето ни и нашите рефлекси.
– Което е най-трудно…
– Да, това е най-трудното. Аз вече 16 г. се срещам с хора, изнасям лекции, говоря по семинари, на всякаква публика и моето наблюдение е, нещата трудно се променят, човек трудно се пречупва.
– Защо?
– И аз много си мисля защо е така. Стигнал съм до един извод, в който все още вярвам. Може би след няколко години ще стигна до друга идея, но причината е отговорността. Защото при лечението с хомеопатия, отговорността не е на лекаря, а е на родителя, на пациента. Защото той ако не отдели нужното време, не даде нужните обяснения на терапевта, не следва стриктно нещата, които му се казват, няма как нещата да се случат. Ще дам пример. Имам пациент с тежка злокачествена хипертония – т. е. тя не се повлиява от никакви химични средства. Този човек го излекувах за три години – не пие лекарства, последиците се минимизираха, органите са в прекрасно състояние. Друг човек, със същото заболяване, го лекувах 1 г., но той се отказа, защото нямаше търпение. Значи, ако златото е на 500 м, а ти си изкопал 300 м, няма как да го намериш. Тук вече стои и въпросът доколко можеш да изградиш доверителна връзка с терапевта, доколко той е терапевт, доколко пациентът е обигран, променен и т. н. Моментите са индивидуални, затова и резултатите са такива.
– Какъв е правилният начин за лечение с хомеопатия? Всяка втора майка дава на детето си хомеопатичен продукт, препоръчан й от друга майка, без изобщо да са посещавали терапевт…
– Нека да кажем нещата така: по-добре да сгрешиш хомеопатичното лекарство, отколкото да дадеш антибиотик. По-добре да дадеш 10 хомеопатични лекарства едновременно, отколкото антиалергично лекарство. По-добре иди при хомеопат, който не е лекар, да ти предпише хомеопатично лекарство, отколкото да си сложиш една ампула „Флостерон“ за болки в кръста. Дори и да си сбъркал, организмът не е чувствителен към грешния сигнал, а и хомеопатичните лекарства са безвредни. Ако лекарството не е правилно – нищо не става. Просто болестта си се развива в нейния си ход. Ако е правилно – се случват само хубави неща. В този случай малкият шанс да познаеш лекарството е по-добър от никаквия шанс с химичните медикаменти.
– Стигаме до неизбежния въпрос – дали един хомеопат трябва да има медицинско образование, или не?
– Въпросът е много сложен, темата е дълга. Ще кажа само следното: пред себе си имам примери на лекари-хомеопати, които са, слабо казано, абсолютни бездарници, и хомеопати, които не са лекари, но имат изключителен талант. Но… Липсата на медицинско образование автоматично ти поставя лимити в практикуването на хомеопатията – ти си ограничен. Стигне ли се до медицинската точка – край. А това са хроничните болести, тежки заболявания, много патологии. При тях хомеопатията се доказва успешно. Но ако не си лекар и не можеш да разбереш болестта, няма как да знаеш какво да му дадеш на този човек. Хомеопатията предлага инструменти, с които можеш да боравиш, дори и да не си лекар. Но до едно ниво.
– Защо след като прави чудеса, хомеопатията не е призната официално?
– Защото в нея няма печалба. Освен терапевтите. Лекарството е много евтино. Можеш да си го приготвиш сам. И го имаш за цял живот.antonia_antonova_img1
– Кои болести категорично лекува и кои не хомеопатията?
– Трудно може да се постави твърда основа. Но колкото по-опасно и хронично е заболяването, толкова повече има нужда и от химична терапия. Затова фанатизмът само хомеопатично лекарство в сто процента от случаите, не е много здравословен. Това се прави по преценка на терапевта и затова той трябва да е много добре подготвен. Трябва да е платил и двете цени – да е бил добър нехомеопат и после да е добър хомеопат, за да се справя като добър хомеопат. Докато при медицината всичко е ясно – лесно се учи, тя си има рутина, създадена е система, която да разпределя отговорността, така че няма да има виновни дори да сбъркаш: какво като е умрял, аз съм изписал това, което пише в книгите…
– Напоследък обаче като че ли все повече лекари започват да се занимават и с хомеопатия…
– Това наистина е така. От две – три години се наблюдава бум в това отношение. Въпросът е доколко професионално се практикува хомеопатията. Защото тази наука можеш да я работиш всякак. Аз работя само това – на пълен работен ден – от 9 до 9 ч., с 20 – 30 пациенти дневно. Има хомеопати, които изписват хомеопатични, заедно с химични лекарства, което всъщност е малко особено. Няма лошо, но трябва да е преценено добре. Като цяло обаче съсловието се отвори много.

Коментари

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Реклама
Харесай ни
Реклама
Реклама