Сайт за споделяне на идеи

Животоспасяващата реакция

Кой трябва да оказва спешна помощ?

linejka

Кой в България трябва да оказва спешна помощ? Дали на посочения адрес е нужно да се изпраща компетентен за подадения сигнал човек, т. е. специалист, или т. нар. парамедик? В Европа доболничната спешна помощ се оказва от парамедици, лекарите излизат единствено при животозастрашаващи състояния. У нас „Спешна помощ“ работи с медици – лекари, медицински фелдшери, медицински сестри и акушерки, и немедици – санитари и шофьори.

Кой е най-удачният вариант за българската действителност?

Очакваме вашите идеи!

 

Една човешка история

Часът е 21,30. Ива Василева е сама с двамата си сина – единият на 2, а другият – на 6 години. Малкият два пъти през деня е вдигал температура, която е майката е овладяла. Тримата се приготвят за сън. Преди да угасят лампата обаче, малкото момче, което е почти заспало, става неспокойно. Започва да се мята в леглото, да бълнува и да повтаря: много ми е студено. Първото нещо, което Ива прави е да го целуне по челото – студено е.
„Пипнах го, беше студен, категорично. Нямаше и намек от висока температура, за да си помисля дори да взема термометър. В същото време той трепереше и казваше, че му е студено, което знам, че е типично за хората с много висока температура. Тогава се шашнах. Ако гореше, щях да знам причината за неспокоствието, а сега… Тогава реших да звъня на „Спешна помощ”. Знам, че в болницата има спешен кабинет, но вече беше станало 22,15 ч. и бях сама с двете деца. Звъннах на телефон 112 и обясних за какво става въпрос. След като разказвах минута – две, гласът от другия край на слушалката ми каза: изчакайте, моля, да ви свържа със „Спешна помощ”.

bolno dete

Изчаках малко. След което друг глас ми каза: кажете за какво  става  въпрос? Отново започнах да обяснявам с пълното  убеждение, че  говоря с лекар, който ще ми каже какво да правя.  Да, ама не. Чух  пак: изчакайте да ви дам детския лекар. След  което обяснявах пак,  докато детето ми се тресеше пред очите  ми. След като свърших, ме  попитаха защо не отида в спешния  кабинет. Казах каква е  причината. Тогава ми обещаха, че ще  дойде линейка. И започна едно чакане… Междувременно детето ми рязко вдигна висока температура. Сега вече знаех какво да правя. След 20 минути телефонът ми ззвънна. Обаждаше ми се оператор, който ми каза, че ще ме свърже с шофьора на линейката, защото той не можел да открие адреса. Обясних му къде е и най-накрая линейката пристигна.
Лекарката, която влезе вкъщи, беше, меко казано, притеснена. От вратата ми заяви, че тя не е педиатър, защото в болницата по това време имало само един и той е при по-спешен случай. Поиска да види детето. Малкият беше започнал леко да се успокоява в резултат на дадения от мен антипиретик, но все още имаше много висока температура. Казах на лекарката, че съм се обадила в СП, притеснена от факта, че детето ми трепери от студ, при положение, че няма температура. Но по-късно е вдигнало. Тя поиска лъжичка, за да му види гърлото. Дадох й и фенерче. Каза, че е червено. После заяви, че след като тя не е педиатър, е добре да ни закарат в болницата, за да вземат на детето кръв. Знаех, че това е стандартна процедура, но запитах сега, в настоящи момент, след като видимо след избилата температура детето беше по-добре ли трябва да отидем, или може да изчакаме до сутринта и да го заведа, за да не влача през нощта и другото си дете. Лекарката за пореден път ми каза, че не е педиатър и е добре да отидем с нея в болницата.

bolno dete2

От страх нещата да не се усложнят – тръгнах. И с двете си деца. Там първо ни прие една лекарка, която описа на лист подробно случая. Изпрати ни на горния етаж за кръвна картина. Чакахме резултатите 10 минути. Не показаха никакви отклонения. Слязохме отново при лекарката, която ни прие, но се оказа обаче, че и тя не е педиатър и трябва да отидем до съседната сграда, където има дежурен в детско отделение. Започна да вали. Носеща на ръце болното си дете и приканваща другото да тича по-бързо, за да не го намокри дъждът, стигнах до детското отделение. Звъннах на звънеца. Излезе сестрата, която извика дежурната лекарка. Отново разказах „цялата история на болестта”. След като специалистката вече прегледа детето ми и го преслуша, заяви, че има просто вирусна инфекция – зачервено гърло. Температурата вече беше спаднала. Тогава тя ми обясни, че понякога се получава така: още преди високата температура да е избила, детето започва да зъзне и да трепери. Това ми беше достатъчно. Попита ме дали искам да ни хоспитализират, като това не се налагало. Категорично отказах. Единственото нещо, което исках в този момент е да прибера децата си вкъщи и да ги сложа да спят. Беше станало полунощ.
Запитах се: защо беше всичко това? Направо съжалих, че съм се обадила на „Спешна помощ”. Ако бях изчакала още малко детето ми да вдигне температура, щях да знам защо зъзне и никога нямаше да се обадя. Мисля си, че всичко можеше да приключи в момента на прегледа вкъщи. Ако бяха изпратили педиатър, той щеше да ми обясни, че понякога има такава реакция и, мисля си, нямаше да ме разкарва посред нощ с две деца сама до болницата, за да се презастрахова. Може би щеше да си носи и шпатула за прегледа.
Но така или иначе се прибрах в полунощ сама с двете си деца пеша до вкъщи в дъжда, защото живея на 10 минути от болницата и нито едно такси не вози на такова кратко разстояние…”.

 

Кой и как ще оказва спешната медицинска помощ у нас в близкото бъдеще?

Д-р Десислава Кателиева, председател на НАРСМП, zdrave.net.

В Европа доболничната спешна помощ се оказва предимно от парамедици и медицински специалисти, а лекарските екипи излизат единствено при животозастрашаващи състояния. У нас спешната медицина от създаването си до ден днешен работи с медици – лекари, медицински фелдшери, медицински сестри и акушерки, и немедици – санитари и шофьори. За съжаление сред тях броят на млади хора и желаещи да работят намалява и все по-осезаемо се усеща липсата на кадри в системата. У нас прогресивно намалява броят на лекарските екипи, нараства броят на долекарските екипи при растящ дефицит на лекари и медицински специалисти в системата.
Какво се направи у нас за преодоляване на кадровия дефицит и стабилизиране на системата?
За последните пет години бяха написани два проекта за концепции за интензивно развитие на спешната медицинска помощ в страната. В двете проектоконцепции са застъпени диаметрално противоположни становища за това кой и как ще оказва спешна медицинска помощ у нас. Първата концепция въвежда на парамедици в долекарските екипи, втората концепция извежда лекарите към СПО и поемане на доболничната спешност от долекарски екипи от медицински специалисти.
В продължение на три години професията ПАРАМЕДИК съществува в регистъра на професиите, но все още обучението им се извършва от най-различни институции – училище за парамедици в БЧК, колеж по икономика и мениджмънт в Благоевград, а има и 82 студенти с образователно-квалификационната степен „професионален бакалавър“ и в Медицинските университети.
Доколко легитимно е обучението на професията парамедик в тези институции? Все още няма изготвена Наредба на Министерски съвет, определяща професионалните умения на професията парамедик. Държавни образователни изисквания за професията парамедик не са приети от Националната агенция за професионално образование и обучение, от МОН и МЗ.
Парамедиците, завършили в училището за парамедици на БЧК, получават легитимни дипломи за работа в Германия, но не и у нас. Всички останали завършили до момента парамедици у нас не могат да практикуват легитимно в Системата на спешна помощ. Защо, независимо от сериозния кадрови дефицит в Националната система за спешна помощ, не са извършени необходимите нормативни промени, оборудване с телемедицина и видеонаблюдение, изработване на алгоритми и не е отпуснат щат за лицата, придобили специалност „Парамедик“?
Професията МЕДИЦИНСКИ ФЕЛДШЕР не съществува в регистъра на професиите у нас и от 20 години няма обучение за медицински фелдшери.В Националната система за спешна медицинска помощ работят 1200 медицински фелдшери, като част от тях работят в 125 долекарски екипа. По данни на НАРСМП към март 2014 г. са единствените медицински екипи в 40 ФСМП (от общо 198 ФСМП в страната). Безспорен факт е колко нужни са медицинските фелдшери в доболничната спешност заради правоспособността си да взимат самостоятелни решения за лечение и диагностика на спешните пациенти.
Кога ще бъде приета в списъка на професиите професията лекарски асистент, която е европейски аналог на професията медицински фелдшер?
Тази година МОН обяви 60 места за прием на лекарски асистенти в Медицинските университети. Легитимно ли е обучението образователно- квалификационна степен академичен бакалавър лекарски асистенти в Медицинските университети в страната? При положение, че професията липсва в регистър на професиите, липсва Наредба на МС за квалификационните умения на лекарските асистенти, липсват държавни общообразователни изисквания за обучение на лекарски асистенти, изработени от МОН и МЗ.
В последния проект за концепция за интензивно развитие на спешната помощ имаше предложения за самостоятелна работа на МЕДИЦИНСКИ СЕСТРИ , БРАТЯ И АКУШЕРКИ в долекарските екипи и разширяване обема на дейността им в условия на спешност. Предвид сериозния кадрови дефицит сред медицинските специалисти и липсата на нормативни промени, алгоритми за работа, телемедицина и видеонаблюдение, как медицинските специалисти ще работят сами спешност?
Докога ЛЕКАРИТЕ, работещи в ЦСМП, няма да могат да специализират?
В заключение ще попитаме – докога ще се губи ценен и квалифициран човешки ресурс заради липса на нормативни промени и ясни цели за развитието и обезпечеността с човешки ресурс на Националната система за спешна медицинска помощ? Расте броят на пенсионерите и хората в предпенсионна възраст, намалява броят на младите медици и немедици в системата. Кой и кога ще се погрижи за човешкия ресурс, без който Националната система за спешна помощ е обречена да загине?

Коментари

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Реклама
Харесай ни
Реклама
Реклама