Сайт за споделяне на идеи

Напук на цинизма и неграмотността…

Как децата ни да се запалят за българщината?

(3) „Както окото е потребно за светлината, ухото за звукът, а разумът за разбиранието и най-простите истини, така също науката, образованието и развитието са потребни за който и да е народ, за да достигне до известна степен на своето благосъстояние”.
Думите са на гения на България Христо Ботев. Те звучат и днес за тези, които имат уши да ги чуят. За всички българи, които напук на вледеняващата неграмотност, на парализиращия възприятията цинизъм, леещ се от модерни текстове и битови разговори, на ежедневната дребнавост и склеротичност в отношенията, имат сили и най-вече желание да кажат: „Аз съм българин“.
1 ноември е ден за почит на предците ни будители – книжовници, светци, мъченици, герои от славното ни минало. Няма народ като нашия, в чиято история словото, писмеността и духовността да са имали такава съдбовна роля. Осъзнаваме ли го днес? Осъзнават ли го децата ни? Но когато има хора, които правят и невъзможното, за да съхранят българщината, да покажат на тези, които идват след тях, че има смисъл да познаваш род и родина, нещата като че ли не са безвъзвратно загубени.4
Казват, че учителите са съвременните будители. Но тези, истинските, които въпреки страшното течение са готови да запретнат крачоли и да нагазят в реката. Да се борят с алогичната действителност, в която живеят техните възпитаници. И най-тежката им задача – да ги убедят, че има смисъл да познават миналото си, защото е от съществено значение за тяхното бъдеще.
За да могат децата ни да се гордеят, че са българчета, те трябва да чуят, да видят, да пипнат историята, за да усетят. Това направиха в едно плевенско начално училище, носещо името на великия поет и революционер Христо Ботев. Децата чуха за делото на българските просветители, книжовници и революционери. Но те успяха не за първи път и да се докоснат до българското. По покана на директора Цветелин Горанов в двора на школото учителят историк, родолюбец и колекционер Димитър Руски подреди изложба с автентични български облекла и оръжия. Самият той бе облечен в униформа на царски офицер – капитан от VII Преславски полк от Балканската война.

(1)Димитър Руски:

Децата с искрицата в очите са бъдещите будители на България

– Г-н Руски, откъде у вас тази любов към българщината?
– Родом съм от Родопите и оттам този буен нрав, български дух, любовта ми към българщината.
– Кога започнахте да колекционирате автентични облекла?
– През 2007 г. В Шумен имаше клуб за исторически възстановки. Веднъж ме поканиха и ме облякоха в национална носия. В този момент се почувствах в едно друго време и усетих любов към това, което ме заобикаляше. Тогава започнах малко по малко да събирам неща за себе си, за да мога да участвам във възстановки. Въпреки че това е може би едно от най-скъпите хобита, не мога да спра.
– Кое е най-скъпото нещо за вас, което притежавате?
– Български нож от Априлското въстание, от Баташкото клане. Част от моя род е от Батак и ножът се предава по наследство. Това е моята перла в колекцията. Правил съм експертиза, която доказва неговата автентичност. Лека-полека ножът стигна до мен. Аз пък искам да го покажа на тези деца, за да могат, докосвайки се до него, по един или друг начин да запазят българщината в себе си.
– Какво показахте на децата от НУ „Хр. Ботев“ – Плевен?
– Автентични носии и облекла от създаването на българската държава до Първата световна война. Част от експонатите са абсолютно автентични, друга част са изработени ръчно от мен с автентични материали по автентични снимки. В изложбата има национална носия, турска униформа, казашка униформа от Руско-турската война. За пръв път показвам две женски ризи от Родопите от времето на Българското възраждане, както и няколко униформи от войните за национално обединение с прилежащите им аксесоари.
Една от униформите съм шил специално в името на един голям българин от XIX Шуменски пехотен полк, който по времето на Първата световна война е бил обсаден в Гърция – Марин Куцаров. Тогава той спасява най-святото нещо – бойното знаме, като го увива около кръста си. Когато се връща в България обаче го очаква военен съд, защото всички мислят, че е изгорил знамето – а той всъщност, за да го запази, изгаря една риза.
За такива хора разказвам на учениците. Които са имали чест и са пазели всичко българско. Които са давали всичко за Майка България.
Благодарение на директори като г-н Горанов, които са патриотично настроени, намирам поле за изява на моята дейност и се надявам, че възпитанието на децата в духа на българското е най-доброто нещо за тях.
(2)– Кои са днешните будители?
– Безспорно учителите. Но не тези, които просто преподават, а другите – които носят искрицата в себе си. Това, което правя аз, а и други мои колеги, е призвание. Ние трябва да запалваме. Ще ви дам един пример. Преди няколко години заведох мой приятел в Клисура. Облякох го в една национална носия и го пуснах на възстановката. Той видя каква е обстановката, помириса барута, чу Боримечката и се запали за българщината.
Децата, на които показвам облеклата и оръжията, проявяват огромен интерес. Те ме срещат по улиците и по-малките, които не са ми запомнили името, ми казват: вие бяхте онзи господин с пушките. Което доставя истинско удовлетворение.
Аз съм оптимист – има надежда за българщината. Тя няма да умре просто така. Децата, възпитавани по този начин, в този дух, когато им говорят български учители и когато има такива като мен да им го покажат, няма да забравят – ще знаят и помнят. Аз не крия, че много се вълнувам при подобни събития. Дори ми се е случвало да пусна и по някоя сълза. Но като вижда искрицата, пламъкът в детските очи, няма българин, който да не се разплаче.
– Тези малки деца с искрицата в очите ли са бъдещите будители на България?
– Да. Така мисля. И аз като учител, патриот и родолюбец, колкото и нескромно да звучи, имам някаква заслуга към формирането на бъдещите будители на България.

Коментари

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Реклама
Харесай ни
Реклама
Реклама