Сайт за споделяне на идеи

От патриархата до конкубината

1687327466„Чорбаджи Марко със семейството си“. Илюстрация от И. Обербауер към едно от първите издания на романа „Под игото“

От патриархата до конкубината. Доц. д-р Радка Гайдарова, психиатър и психотерапевт, прави мини дисекция на българското семейство – преди и сега. Тя говори за ежедневието, за ценностите, за възпитанието и морала, за взаимното уважение и загрижеността. Носталгия по миналото и отвореност към бъдещето струи от текста. Дали така модерният днес конкубинат може да изпълнява основните функции на онази най-малка клетка на обществото – семейството, в цялостната му същностна роля като по време на Възраждането? А дали съвременният брак гарантира изграждане на устойчива ценностна система у подрастващите? Въпроси, които може би нямат еднозначен отговор…

 

10muzaДоц. д-р Радка Гайдарова:

Българското семейство – традиции и перспективи

„Угнетявани сме отвсякъде, но не сме сломени. Повалени сме, но не погубени“.
Коринтяните

Преди години българското семейство е било стабилна институция, на която много се е държало. В него съществувала йерархия между възрастни и деца. Имало е дистанция между тях, необходима за запазване авторитета на родителите. Тяхната дума била закон за децата, важно условие за възпитанието им. Въпреки тази строгост и ред, отношенията между съпрузи и между родители и деца се изграждали на базата на взаимно уважение, топлота и загриженост едни към други.
Началото на семейството се поставяло със сключване на църковен брак между мъжа и жената, което било свещен съюз, превръщайки двама души в едно, а съжителство без брак било недопустимо. Когато идвало време децата да се задомят, с това се заемали родителите. Те проучвали рода, семействата на младежа и девойката и се стремели да намерят най- подходящият съпруг или съпруга за своето дете: да са равностойни двамата, мъжът да е заможен, а жената да носи зестра, за да се увеличи богатството им. Понякога момъкът и девойката дори не се познавали, защото изборът се извършвал от техните родители и въпреки това изграждали хармонично семейство. Изневярата и разводът не съществували.
Бащата имал лидерска функция и думата му била закон за останалите. Той осигурявал средствата за изхранване и носел отговорност заедно с майката за отглеждането и възпитанието на децата. Жената не противоречала на мъжа. Когато той повишавал тон или мъмрел някого, това се приемало като осъзната необходимост и негово право. В дома царяло спокойствие и ред, а отношенията между всички били добри, без конфликти. Имало разбирателство между възрастни и деца, въпреки че под един покрив живеела многолюдна челяд. Жената раждала до десет деца, създавали се поколения, които не се изгубвали в продължение на стотици години. Родителите възпитавали децата си чрез убеждение и личен пример, като ги учели на добродетели и труд от малки и когато навършвали пълнолетие, мъжете започвали да работят, а жените се омъжвали, раждали деца и се отдавали на отглеждането им. Мъжът мислел за създаване на семейство, едва когато имал сигурни доходи и дом. Тогава той поисквал ръката на бъдещата си съпруга от баща й.
За децата основно се грижела майката, която ги обграждала с обич и внимание. Те били винаги нахранени, приютени и под родителски контрол. Държавни институции за отглеждане на деца не съществували, защото те никога не били изоставяни от родителите си и ако останат сираци, били поемани, отглеждани и осиновявани от роднини. Не се срещали прояви на насилие на съпруг към съпруга или на родители към деца. Българинът бил мъдър, уравновесен , пестелив и трудолюбив и всичко давал децата му да получат добро образование. Много от тях следвали в чужбина и австрийски и чешки семейства предпочитали да дават квартири на български студенти вместо на гръцки и сръбски, защото били коректни и честни.
Връзката с църквата била много силна. Още в началното училище децата изучавали „Вероучение“ и от малки били запознавани с християнските ценности. Имали страх от Бога, което ги правело състрадателни и добри, учело ги да не грешат и да спазват основните Божи заповеди – да не лъжат, да не крадат и да не убиват. Всяка неделна сутрин родителите водели децата на църква. Празнували се и всички християнски празници. Това имало възпитателно въздействие, защото децата израствали по-добри и по-духовни. Създавали се стойностни поколения, утвърждавали се дългогодишни традиции, оформял се мирогледът на българина, характеризиращ се с висока нравственост и морал.
Прекрасно описание на българското семейство през XIX век прави нашият голям писател Иван Вазов в романа „Под игото“.
„Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора. Господарската трапеза беше сложена както по обикновение , под лозата, между бистрия и студен чучур на барата, който като лястовичка пееше деня и нощя, и между високите бухлати чимшири, що се тъмнееха край зида, зиме и лете все зелени. Фенерът светеше, окачен на клончето на едно люлеково дръвче, което приятелски надвисваше миризливите си люлеки над главите на челядта. А тя беше многобройна.
До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седяха около трапезата рояк деца – големи и малки – които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и блюда. Дълбоко набожен и благочестив, Марко полагаше голяма грижа да вдъхне на синовете си религиозно чувство. Дойдеше ли неделя и празник, всички трябваше да идат на черква. Това беше закон неотменим… Строго се отнасяше към ония, които изоставаха в училище. Марко обичаше учението и учените и гледаше угрижено как животът не даваше ни работа, ни хляб на ония, които излазяха от училище. Тази вечер той беше в добро настроение на духа и с любопитство следеше боричкането на ситите с розови бузички деца, които цепеха въздуха със звънливите си смехове. На всеки миг те образуваха живописна група, из която шумно излазяха звънливи крясъчета, весели кискания, сърдити гласета: те приличаха на рояк птичета, що играят из клоните.” Използвайки толкова много умалителни съществителни, авторът е искал да подчертае любовта си към голямото семейство.
106413_1Продължилата с години сплотеност и организираност започва да намалява и изчезва с времето, за да се разруши бавно и постепенно при социализма. Тогава настъпиха дълбоки и непоправими промени в целостта и морала на семействата. Разрухата започна, когато земята и предприятията се национализираха и се забрани частната собственост. Българите обедняха и за да се изхранват, наред с мъжете започнаха да работят и жените (9о%), което ги направи икономически независими от тях, тъй като имаха собствени доходи. Думата на мъжа изгуби своята важност, тя нямаше тежест пред жената и децата и често не можеше да се разбере кой от двамата доминира вкъщи.
Жените започнаха да усвояват мъжки професии и да работят като шофьори, кранистки, строители, да се обличат като мъже, да пият и пушат наравно с тях, нравите загрубяха. Те изгубиха своята женственост. Малка част от тях се реализира успешно в сферата на науката и медицината и направи кариера. Жената беше много натоварена, защото съвместяваше едновременно три длъжности: на съпруга, майка и работеща. Заетостта на жените извън семейството в различни служби, където работеха с мъже, улесняваше извънбрачните връзки и на двата пола. Появиха се изневерите, последвани от разводи във висок процент от случаите. Браковете започваха да се сключват прибързано, понякога още след първата среща, когато младежът и девойката не се познаваха и не знаеха нищо един за друг. Църковният брак беше забранен. Сключваше се само граждански, който беше формален. Както бързо се женеха, така бързо се развеждаха, без да помислят за последиците и за децата. Най-честата причина за развода, която се посочваше, беше „несходство в характерите“, като под това се криеше дълбок разрив в семейните отношения. Но този израз беше удобен и се използваше в 80% от случаите.
Алкохолизмът при мъжете се увеличи значително. Доходите в семействата продължаваха да са ниски. Жената раждаше все по-малко деца – по едно или две и рядко три, което се случваше при втори брак. Връзката между родители и деца отслабваше, защото те се виждаха само вечер. Тогава родителите бяха изморени, което ги правеше нервни, и те нямаха желание и време да се занимават с децата. Скандалите между съпрузите, на които бяха свидетели децата, бяха чести . Това се отразяваше неблагоприятно върху развитието им и формирането им като личности. Ето как протичаше един работен ден в българското семейство:
Сутрин жената и мъжът излизаха от дома и се вливаха в огромния поток от трудещи се в различни предприятия, строителни обекти и други, където работеха до вечерта. Децата от най-ранна възраст – 2 – 3-годишни , се изпращаха в ясли и детски градини. Откъсването от майката за тях беше болезнено, тежък стрес, който водеше до невротични разстройства. В училищна възраст оставаха без контрол , защото родителите работеха. Ако не са на училище, те излизаха от дома си, започваха да скитат и попадаха в среда на други като тях, усвояваха лоши навици, научаваха се да употребяват алкохол и да крадат. Доброто в този период бе, че в България не се разпространяваха наркотици и децата нямаха достъп до тях. Сега установяваме колко важно е било това! Наркоманията – този бич, тази смърт не съществуваше!
Появи се явлението „самотна майка“, когато неомъжена жена роди дете. Обществото имаше негативно отношение към тези жени. Те биваха презирани и отхвърлени, а детето се възприемаше като позор за семейството и майката се принуждаваше да го изостави. Създадоха се нови институции – домове и интернати за отглеждане на деца, лишени от родителски грижи , в които се настаняваха извънбрачни или останали без родители, до навършване на пълнолетие. С тяхното създаване стана очевидно колко е пагубна липсата на майката за отглеждането на детето! В домовете те се поверяваха на възпитатели, които не се грижеха за тях. Те растяха без обич и контрол, а насилието – физическо и сексуално, беше често срещано явление. Децата бягаха, крадяха, скитаха и също извършваха насилие едни към други. След навършване на 18 години излизаха от интерната и се озоваваха неподготвени, за живота – без професия, работа и дом. Какво им оставаше освен да крадат за да оцелеят? Превръщаха се в престъпници и влизаха в затворите. Това се случваше в 90% от тях! Единични случаи успяваха да се интегрират в обществото.
Църквата беше заклеймявана и отречена от комунистическите управници, „Вероучението“ забранено да се преподава в училищата, християнските добродетели бяха забравени, хората не знаеха, че да се краде и да се убива е грях и извършваха престъпления. Това се предаваше от поколение на поколение. Бедите не спряха дотук, те продължиха и по-късно, когато след социализма настъпи „преходът“ – мъчителен, безкраен и разрушителен за целия народ. Разрухата на семействата продължи поради появата на безработицата, обедняването на населението, гладът и емиграцията. Много българи оставиха децата си сами или при баби и дядовци и заминаха в чужбина. Липсата на родителски контрол лесно ги превърна в крадци, скитници и наркомани. Започнаха да се извършват убийства на деца от деца с особена жестокост, непознати до наши дни.
Училището значително снижи нивото на обучение и възпитание. Учебниците, написани от професори и доценти, а не от учители, поднасяха информацията неясна и неразбираема за децата, което ги затрудняваше да я учат, като ги отблъскваше и често те го напускаха без да са го завършили. В голямата си част оставаха без професия и трудно намираха работа и поради високата безработица. Не успяваха да изградят трудови навици, превръщаха се в безделници и търсеха начини за изкарване на лесни пари. Това беше пагубно за тях. Циганското малцинство остана неграмотно до 90% , което никога не се беше случвало у нас! Тази неграмотност генерираше тежка престъпност!
Друго явление, рожба на прехода , e конкубината – съжителство на мъж и жена без брак. Докато бракът като институция е не само предмет на правна защита от страна на държавата и обществото, но и основа на семейството, това не може да се каже за безбрачното съжителство, където отговорността на двойката се размива в някои случаи. Има и противоположни мнения, че тези съжителства изграждат хармонични отношения и отговорността на родителите към децата е еднаква с тези, сключили брак.
Явлението е познато от древността, но в нашата страна не съществуваше. На такъв принцип е живял Ленин с френската актриса Инес Арманд, макар че е имал брак с Надежда Крупская; Евита Перон с аржентинския президент; президентката на Финландия Таря Халонен, но поради появата на проблеми, свързани с управлението, тези президентските двойки са били принудени да сключат брак. Това съжителство няма ясен статут. Не е уточнено мъжът и жената съпрузи ли са, или приятели? То се появи поради презумпцията, че мъжът и жената по-лесно могат да се разделят, ако им се наложи, като избегнат тромавата съдебна процедура на развода и свързаните от това последици, като имуществените. Конкубинатът непрекъснато се увеличава, макар че на даден етап някои от тези двойки също сключват брак. Децата, родени в тези семейства, се припознават от бащите си и приемат техните фамилии, но в някои случаи това не се случва. Ако има и законни деца, изникват проблеми във връзка с унаследяването на имотите на родителите. С времето правата на едните и другите се изравняват поради зачестяване на явлението.
По време на прехода, като последица от периода на социализма, църквата остана пасивен наблюдател и не взе участие в обществения живот на страната. С пасивността си позволи разпространението на различни религиозни секти, които имаха застрашителен размер през деветдесетте години и нанесоха вреди, но за щастие някои от тях бяха забранени и изчезнаха. Наркоманията се шири и все повече се увеличава, което се превръща в трудно контролиран проблем и доведе до смъртта на много деца. Престъпността расте. Включването на „Вероучението“ в учебния процес продължава да се бави и християнските ценности са непознати на подрастващите, макар че някъде се правят плахи опити за неделни училища, където те се запознават с православието.
Настъпи деморализация и деградация на българското общество като цяло. Отслабва връзката между родители и деца, което вреди на тяхното възпитание и духовно израстване. Ламтенето за пари – пословично през последните години, алчността и стремежът за бързо забогатяване с всички възможни средства, са причина за извършване на чудовищни престъпления, а некачественото образование, „свиването“ на интелигенцията и пасивността ѝ в обществения и политически живот на страната, снижи културното ниво на българина. Ниската раждаемост руши основите на нацията и се появиха прогнози, че една от най-старите държави в Европа – България е на път да изчезне.

 

Коментари

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Реклама
Харесай ни
Реклама
Реклама