Сайт за споделяне на идеи

Хайде да спрем да се заблуждаваме! Искате ли?

grazdanska_voina_bo0013bosna-i-hercegovinaСлучвало ли ви се е, когато сте нервни, да си хвърлите фаса на улицата? А когато сте спокойни и сте на разходка в парка, случвало ли ви се е да се възмущавате: „Гледай тоя къде си хвърли фаса!“? Случвало ли ви се е да отнемете предимство на пешеходец, а след това да коментирате убийство на дете по пътя в новините с думите:“Как може…„? Случвало ли ви се е да направите далавера, да си купите евтино нещо без официален документ, а в същото време да мразите евтино платената си работа, която ви носи мизерни доходи? Случвало ли ви се е да обвинявате тези, на върха, че крадат, и затова сме зле? Тези, които вие сте избрали да са такива, като вас, но на друго ниво! Краденето е едно и също, само нивото е различно!

И така, ние крадем от себе си, и не осъзнаваме, че за да се спасим от мизерията, трябва да сме честни пред себе си, а не да се самозалъгваме! Защото всичко отивало на лошо или защото можем и без да ни пука.

И тук може би е време да цитирам Монтен, който казва: “ Истинското огледало на нашия начин на мислене, е нашият живот.“

Абсолютно точно! И тук е време да осъзнаем, че нашия начин на мислене е всъщност нашият живот! Всички сме учени да смятаме, че битието определя съзнанието. И дотам. Да, но това е само едната страна на монетата. А другата, която не сме виждали?

Представете си, че съзнанието ни може да определя битието! Че нашият начин на мислене определя нашият живот! Че ако не си хвърляме фасовете, дори и да сме ядосани, може да няма фасове по улицата! Че ако отдаваме предимство и караме внимателно, може да няма блъснати деца в новините! Че ако не правим малки далавери, работата ни може да ни харесва, да не е мизерно заплатена! Че може парите в държавата да стигат за едно добро социално ниво и обществени придобивки/за пример – всички останали държави в ЕС/, които ще улеснят живота на всички ни!

Моето лично мнение е, че трябва да влачим света след себе си. Че нашето мислене може да промени битието ни. Че можем да оставяме от време на време по някоя нематериална ценност, натрупана чрез опит, пък бил и той лош, на някого около себе си. Ей така, без да очакваме нищо в замяна. Да се стремим към доброто и динамично мислене, което да ни изгражда взаимно. Което да ни развива.

Да спрем да рушим около себе си! И без това природата ще започне да руши повече, отколкото ние можем да спасим! Тогава ще бъдем принудени да се развием. Да спрем да се заблуждаваме…

Коментари

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Реклама
Харесай ни
Реклама
Реклама