Сайт за споделяне на идеи

Холокостът – животинското жертвоприношение

24414-auschwitz_2_960_539

Има ли шанс днес българското общество да се обедини в името на велика кауза?

Възможно ли е днес българският народ да се обедини в името на една велика кауза – загърбвайки официалната позиция на своя политически елит и въпреки интересите и натискът на стратегическите партньори на страната си? Възможно ли е днес, в началото на XXI век, българите с общите си действия да извършат подвиг и да напишат нова страница в историята на държавата си?
Възможно ли е днес гражданското общество в България да бъде толкова обединено, колкото тогава – в годините на Втората световна война – спасявайки от жестока смърт в немските концлагери всичките 48 хиляди евреи – български поданици?
Дали примерът на тогавашните българи не е доказателство за това, че дори и в най-мрачните, тежки и трудни години можем да бъдем народ с обща кауза, стига всички активно да вярваме в това?

Възможната мисия – спасяването на българските евреи

Терминът Холокост идва от гръцки език и означава животинско жертвоприношение, предлагано на боговете, при което цялото животно (holos) изгаря напълно (kaustos). Холокостът е геноцидът над приблизително 6 милиона европейски евреи по време на Втората световна война, като елемент от програма за целенасочено унищожаване, планирана и изпълнена от нацистка Германия.
На 10 март в България отбелязваме деня на жертвите на Холокоста и годишнина от спасяването на българските евреи.
България спасява близо 50 000 евреи, български поданици. И това е светло петно в историята на страната ни. Не трябва обаче да се забравя фактът, че 11 300 евреи не са изтръгнати от лапите на смъртта и те са депортирани в Германия. Това са евреите от т. нар. Нови земи (части от съседни на България страни, окупирани от хитлеристите, но придадени за управление на българската държава) – Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Тези хора стават жертва на генералния план на нацистка Германия за унищожение на всички евреи от Европа. Изпратените от българското правителство власти и полиция в „новите земи“ сътрудничат на хитлеристите. Евреите от Вардарска Македония и Беломорска Тракия не получават помощ и подкрепа нито от останалото местно население, нито от българското общество, което е достатъчно далечно и чуждо на тях.

 

Историята

Албена Танева

Център за еврейски изследвания, Философски факултет

СУ “Св. Климент Охридски

 

ХРОНОЛОГИЯ НА ПО-ВАЖНИ СЪБИТИЯ ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ, СВЪРЗАНИ С ХОЛОКОСТА

* Хитлер става канцлер на Германия в резултат на редовни избори.

* Създаден е първият концентрационен лагер “Дахау”, отначало срещу противниците на Хитлер.

* Започва публично изгаряне на книги от автори евреи и антихитлеристи.

1934 г.:

* Хитлер става диктатор, като от партиен водач и избран канцлер се обявява за Фюрер (водач) на германците.

1935 г.:

* Нацистка Германия приема известните расистки закони (Нюрнбергски). Според тях евреите престават да бъдат считани за германски граждани с всички произтичащи от това последици. Поставя се началото на отнемането на политическите и гражданските им права.

* Вълна от погроми в Полша срещу местните евреи.

1936 г.:

* Хитлер и Мусолини създават Оста Рим – Берлин (военен съюз между Германия и Италия с оглед плановете на двете страни за война).

* Забрана на лекари от еврейски произход да лекуват хора в Германия.

1937 г.:

* Създава се концентрационният лагер Бухенвалд.

* Приемат се антиеврейски наредби, които лишават евреите от собственост и ги задължават да я предадат в ръцете на “арийци”.

1938 г.:

* Всички еврейски деца са изгонени от училищата в Германия.

* Нацистка Германия присъединява Австрия към “Райха”. Всички антиеврейски закони от Германия се пренасят и срещу австрийските евреи.

* Евреите от Райха биват лишени от паспорти.

* През нощта на 9-и срещу 10-и ноември1938 г. се провежда антиеврейски погром на територията на Германия, Австрия и Южна Чехия, известен като “Кристалната нощ”. Разрушени са 200 синагоги, 30 000 мъже евреи са откарани във вече създадените концентрационни лагери.

* Румъния лишава от поданство еврейското си население.

* Поставя се специален знак в паспортите на всички евреи по молба на швейцарските власти, опасяващи се от вълна на еврейски емигранти от Райха.

1939 г.

* Хитлер произнася реч в Райхстага (германския парламент), в която обявява открито на света, че ако започне война, ще успее да унищожи евреите в Европа.

* На 1 септември 1939 г. започва Втората световна война с нападението на Германия над Полша. Скоро бива издадена заповед за създаване на гето за евреите в окупирана Варшава. Евреите са задължени да носят на ръкава си голяма лента със звезда, отличаваща ги че са евреи.

* Приемат се расистки антиеврейски закони в независима Словакия.

* Приема се първата вълна расистки закони в Унгария, ограничаващи участието им в определени професии.

1940 г.

* Съглашателското с нацистите френското правителство приема антиеврейски закони.

* Появява се антиеврейско законодателство и в Белгия.

* Германия окупира Дания, Южна Норвегия, Холандия, Белгия, Люксембург и Франция.

* Създава се прочутият концентрационен лагер Аушвиц.

* Германците запечатват варшавското гето, от което евреите не могат да излизат повече.

* Антиеврейски погроми в Румъния.

1941 г. :

* Адолф Айхман е назначен за началник на “антиеврейския отдел” на Гестапо.

* Германия окупира Югославия и Гърция. На 22 юни 1941 г. Германия напада и Съветския съюз.

* Създават се нови концентрационни лагери. На 28 и 29 септември в местността Бабий Яр край Киев са избити над 34 000 евреи.

* Нови погроми и убийства на евреи от армията и “Желязната гвардия” (фашисти) в Румъния.

* Създадени са много от най-известните днес концентрационни лагери като Аушвиц 2-Биркенау, Терезиенщат, Келмно, Белзец, следвани от Собибор, Майданек и др. Така например в лагера Келмно са избити 340 000 евреи и над 20 000 поляци и чехи; в Белзец до края на1942 г. са избити 600 000 евреи; в Собибор са избити до края на1943 г. 250 000 евреи.

1942 г.:

* Състои се много известната конференция в Берлин (известна като “Ванзее” по името на улицата), на която се приема план за “окончателното решение” – решението за унищожението на всички евреи в рамките на цяла Европа. Изготвен е специален списък с броя на евреите по държави. Срещу името на България е посочена цифрата 48 000 евреи, които трябва да бъдат унищожени.

* Начало на масовото депортиране на евреи към концентрационните лагери от всички окупирани и сътрудничещи на нацистите страни, като Италия, Холандия, Хърватско, Франция, Полша, Гърция и т.н. В края на войната общият брой на убитите в лагерите на смъртта евреи наброява около 6 000000 души.

1943 г.:

* На 2 февруари настъпва обрат в хода на войната с победата при Сталинград.

* Евреите от Дания биват прехвърлени в неутрална Швеция на 1 октомври и по този начин биват спасени.

ПРОЦЕСИТЕ В БЪЛГАРИЯ, СВЪРЗАНИ СЪС СЪДБАТА НА НАСЕЛЕНИЕТО ОТ ЕВРЕЙСКИ ПРОИЗХОД ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Обща характеристика

Събитията в България в периода 1940 – 1944 г., свързани със съдбата на евреите, се възприемат днес най-вече като успешния опит за спасението им от депортиране в нацистките лагери на смъртта. Това обаче не е всичко. Силната реакция срещу антиеврейското законодателство, атаките срещу самата философия на гонението на хора по етнически и религиозен признак, несъгласието с противоконституционното ограничаване правата на които и да било граждани говорят, че тези събития имат много по-широк обхват от самото спасение, а именно, че са насочени срещу антисемитизма изобщо. Освен това фактът на спасението на българските евреи е резултат от продължителен и драматичен процес от правителствени опити за ограничаване на правата на евреите и депортирането им и съпротивата срещу тях. В тази съпротива вземат участие всички слоеве на тогавашното българско общество. В този смисъл българската реакция срещу Холокоста и антисемитизма надхвърля рамките на останалите опити по време на войната в други европейски страни за спасяване на евреи от депортиране.

Дания е другата европейска страна, която спасява своите евреи. Там обаче това става в рамките на няколко дни чрез прехвърляне на евреите в съседната неутрална Швеция. Групи от евреи са били защитени от депортиране и другаде като резултат от действията на отделни личности като Раул Валенберг (посланик на Швеция в Унгария, спасил живота на хиляди), Оскар Шиндлер (немски фабрикант в окупирана Полша), Сугихара (японски дипломат).

България спасява всичките свои 48 000 еврейски поданици, но не успява да спре депортирането на 11 000 евреи от придадените към България по време на войната територии във Вардарска Македония и Егейска Тракия. Прогерманското българско правителство не разглежда еврейското население от новите територии като български граждани. Евреите от Тракия и Беломорието остават напълно самотни в своята трагична участ.

Логиката на събитията около спасението на българските евреи се разкрива като противопоставяне на официалната българска власт в лицето на правителството и специално създаденото от него Комисарство по еврейските въпроси от една страна и от друга – мнозинството от българското общество, Българската православна църква, както и много политици, интелектуалци и обикновени граждани. За разлика от черната статистика в тогавашна Европа, в края на войната в България продължават да живеят 48 000 евреи и да се раждат граждани от еврейски произход. Нещо повече, борбата в България срещу депортирането и срещу расизма добива облика и на борба за духовно запазване на самия български народ, за утвърждаване на най-висшите ценности като живота, морала и свободата и за оцеляване на човешкия дух в най-страшни времена. Такова е посланието във всички документи, съхранени от онази епоха.
Хронология на основните събития

Процесът, довел в крайна сметка до спасяването на българските граждани от еврейски произход по време на Холокоста, обхваща периода октомври 1940 до септември 1944 г Той може да бъде логически разделен на четири последователни етапа.

 

Първи етап (декември 1940-септември 1942)

Приемане на антисемитско законодателство и масовото му морално осъждане.

България се включва във войната на страната на Оста като съюзник на Германия през март 1941 г. Но няколко месеца преди това, през декември 1940 г., тогавашното Народно събрание приема антиеврейски закон. Това е т.нар Закон за защита на нацията. Той плътно следва модела на германските закони, изолиращи всички граждани от еврейски произход. Българският закон лишава евреите от много техни конституционни права. Разликата с немското антисемитско законодателство е липсата на расистки текстове. Независимо от това, сякаш и в България е щял да се повтори нацисткият сценарий, ако българското общество беше останало равнодушно към този акт.

Народното събрание, прогерманското правителство на България и двореца са затрупани с протестни писма, които заклеймяват този срамен закон като небългарски, неморален, неконституционен и т.н. Против преследването на евреите се обявява Българската православна църква значително преди гласуването на закона. Против са съюзите на писателите, артистите, адвокатите, лекарите, търговците, различни занаятчийски сдружения, работници, младежки организации, журналисти, художници. Обикновени селяни, някои неграмотни поставят подпис или отпечатък от палец върху протестни писма. За наша гордост този списък е дълъг, твърде по-дълъг от броя на онези, които са подкрепяли намерението на тогавашната власт да преследва българските евреи.

Всички протестни документи и действия са прекрасни образци на граждански морал и кураж. Сред тях особено се отличават посланията срещу приемането на Закона за защита на нацията на Светия Синод на БПЦ (митрополит Стефан), текстовете на протестните писма на Централната Консистория на евреите в България, на писателския съюз, на Съюза на адвокатите, на политика Димо Казасов, на народния представител и професор по право в СУ Петко Стайнов, на журналиста Христо Пунев (приподписано от видни публицисти и политици) и т.н.

Въпреки гневния протест на българското общество ЗЗН е приет, както още няколко антиеврейски закона и наредби през лятото на 1942 г. Най-тежки сред тях са законът за облагане с еднократен данък на всичкото еврейско имущество; създаването на специален полицейски орган срещу евреите – Комисарство по еврейските въпроси с негов началник – Александър Белев, както и въвеждането на полицейски час за движение на евреите по улиците, поставяне на отличителни знаци върху жилища и магазини, носенето на малка жълта звезда на реверите на дрехите на всички евреи…

Втори етап (февруари – март 1943 г.)

Първи таен опит на правителството за депортиране, неговото разкриване и осуетяване.

Въпреки гневния протест срещу Закона за защита на нацията в края на февруари 1943 г., въпреки настъпилия обрат в хода на войната с победата на съветските войски при Сталинград, правителството на Богдан Филов сключва тайно споразумение с Германия за депортиране към лагерите на смъртта на 20 000 евреи: всичките 12 000 от Новите територии на България (дадени на България за временно управление, които са окупирани от Германия), а останалите – от старите предели на нашата страна. Било е подготвено всичко, за да бъдат изпратени на 9 март 1943 г. въпросните 8 000 евреи от “Стара България” от Кюстендил, Пловдив, Пазарджик, Дупница и други градове в провинцията. След това е щял да дойде редът и на всички останали, включително софийските. Този план не успява.

Той не успява, защото няколко часа преди да започне акцията за тяхното изгонване се намесват български депутати, в последния момент научили за зловещия таен план на правителството. Делегация от четирима видни граждани от Кюстендил (където на гарата вече чакат празни влакови композиции) решава да се противопостави на едно споразумение със същата силна Германия. Нека не пропускаме имената на тези доблестни мъже: Михалев, Момчилов, Куртев и Суичмезов. Те известяват заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев, също от Кюстендил и още няколко депутати за получената информация за започващо депортиране в града. Това дава основание на Пешев и групата депутати да се срещне с министъра на вътрешните работи Габровски и да го принуди да отмени заповедта за депортиране. Последното се случва на 9 март 1943 г.

За съжаление, в някои градове заповедта за отмяна на депортирането идва със закъснение. В Пловдив на 9-и срещу 10-и март през нощта много от евреите са отведени от домовете им с нищожно количество багаж и са затворени в еврейското училище. Преди да научи за отмяната на заповедта местният елит опитва да предотврати зловещия план. Лично пловдивския митрополит Кирил се бунтува срещу властта и заплашва да отвори вратите на църквите за всички преследвани, за да не може някой да им навреди. Няколко часа по-късно пристига официалната заповед за отмяна на депортирането и евреите са освободени да се завърнат по домовете си.

За да се осуетят възможни следващи планове от страна на правителството за депортиране на евреите от България, Пешев поема инициативата да постави въпроса пред Народното събрание. За целта на 17 март той пише своето известно писмо, заклеймяващо тайните намерения на правителството и събира 43 подписа на депутати от правителственото мнозинство в защита на този текст. Независимо че Пешев загубва поста си на заместник председател на Народното събрание, действията му се оказват решаващи за по-нататъшното развитие на процеса на спасяване на българските евреи. Не случайно правителството крие от всички своите антихуманни намерения. Най-големият враг на тези планове е будното българско обществено мнение и активното поведение в защита и закрила на преследваните от страна на всички прослойки в обществото и техните лидери. След разкриването на тайния правителствен план и правенето му публично достояние, българските евреи не остават самотни и обречени в своята съдба.

Трети етап (май 1943 – юни 1943 г.)

Провал на втория опит за депортиране и изселване на евреите от София в провинцията.

Нито един следващ план за депортиране не успява. А такива планове е имало. През месец май 1943 г. е вторият след осуетения опит от март. Германските власти упражняват максимален натиск върху българското правителство за депортиране този път на всичките 50000 български евреи към лагерите на смъртта. Разработени са два плана, един основен и един резервен. Очаква се от Цар Борис ІІІ да одобри все един от тези планове и така депортирането да се превърне в решен въпрос. Вместо предложения първи план за депортиране на всички евреи, царят одобрява алтернативен план за изселване на 25 000 евреи от София в провинцията (20 май).

Българската общественост е в неведение за това решение. Поради това получените от софийските евреи заповеди за изселване в провинцията се приемат като знак за начало на депортиране извън страната. Тревогата и загрижеността са големи. Отново реагират множество видни граждани, политици, духовници, за да търсят контакти с властта за отмяна на предприетите мерки. Остър протест е организиран и от средите на левите сили и самата еврейска общност. На 24 май 1943 г. след молитва в малката синагога в работническия квартал Ючбунар в София събраното голямо множество се отправя на демонстрация към двореца. Манифестацията е разгонена и в резултат на нея са предприети множество арести на водачите на еврейската общност, които биват въдворени за няколко месеца в български лагер.

На 27 май 1943 г. най-влиятелната личност в Българската православна църква – митрополит Стефан, изпраща специално окръжно до всички църкви в епархията за приканване да се направи всичко необходимо за облекчаване живота на преследваните независимо от тяхната вяра и за подпомагането им по места от църковната институция. Месеци преди това той започва активната си дейност против депортирането и срамните правителствени планове чрез всички средства – осигурява нееднократно реакцията на Светия Синод, произнася речи, пише писма, увлича след себе си много хора, окуражава “покръстването” на евреи с цел спасението им, укрива в дома си главния равин…

Съсредоточаването на евреите в градове на провинцията в Северна България окуражава Александър Белев, шеф на Комисарството за еврейски въпроси за предстоящо окончателно депортиране на българските евреи. Той поръчва и заплаща специални транспортни кораби, които очакват на пристанища в български дунавски градове товаренето и изгонването от страната на българските евреи. Това обаче никога не става и тези кораби, освен че са получили висок наем за престоя им на пристанищата, се връщат без товар към местоназначението си.

Четвърти етап (лятото на 1943 г.)

Последни опити за депортиране и практически провал на официалната антиеврейска политика

През август 1943 г. германските власти за пореден път изискват депортирането на евреите от България. Този път лично германският посланик отговаря, че очевидно опитите им в тази страна няма да успеят, защото “никой не може да убеди българите да мразят евреите”. Междувременно умира цар Борис ІІІ, малко след поредната си среща с Хитлер, когато отново отказва изпращане на български войски на източния фронт и не се съгласява да бъдат депортирани евреите от България. Законът за защита на нациите бива обезсилен през лятото на 1944 г., но на практика след август 1943 г. спират активните гонения срещу евреи в България. Германският посланик Бекерле обвинява българите, че те не могат да мислят като германците и че поради своя близък живот с много други народи, просто не разбират защо трябва да мразят евреите.

Какъв комплимент за българите! Можем да бъдем горди, че нашите предци не са “разбирали” важността да мразят когото и да било. Можем да бъдем горди, че в България мнозина са били смутени, когато евреите е трябвало да сложат макар и малки значки, които да ги отличат че са различни и безправни. Трябва да бъдем горди, че повечето ни предци не са се уплашили и не са се уморили да се противопоставят на официалните планове да се угоди на нацистка Германия за депортиране на българските евреи. Трябва да бъдем горди, но и да се поучим, че не можем да бъдем равнодушни към всяка проява на омраза, унижение и опит за демонстрация на злонамереност към други членове на обществото.

Коментари

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Реклама
Харесай ни
Реклама
Реклама