Сайт за споделяне на идеи

11 години болка – без ангелчетата от Лим

Как в България да бъдат избегнати национални трагедии?

tragedy

Днес се навършват 11 години от трагедията в река Лим, при която загинаха 12 български деца.

На 4 април 2004 г. група от 34 ученици и 16 възрастни се прибират от екскурзия в Дубровник. Повечето от пътниците в автобуса са деца от училище „Николай Катранов“ в Свищов. Към 22 ч. българско време, на завой на планински път, шофьорът изгубва контрол над превозното средство. Автобусът се спуска около 15 метра по стръмен бряг и пада в коритото на река Лим при сръбското село Гостун, разположено между градовете Биело поле в Черна гора и Приполие в Сърбия. Рейсът потъва за броени минути в придошлата река Лим.

317-209-avtobusyt-kojto-vozeshe-decata

Местни хора и цял футболен отбор от съседното градче Биело поле идват на помощ при ваденето на децата. Спасителните операции са затруднени от придошлата река Лим, дълбока 6 метра. 38 души са спасени. 12 български деца от Свищов загиват. Техните имена са: Александра Гергова, Антония Братова, Боряна Петкова, Женя Ангелова, Светослава Пантелеева, Валентин Маринов, Виктор Маринов, Лора Николова, Глория Георгиева, Юлиян Манзаров, Светослав Колев и Антоана Евтимова.

За виновен за трагедията бе признат единият от шофьорите – Илия Измирлиев. Първоначално съдът го осъди на седем години лишаване от свобода. След обжалване обаче присъдата му бе намалена на четири години.

Как в България да бъдат избегнати трагедии, в резултат на които черната статистика крещи с ужасяващи цифри? Как дните на национален траур да намаляват, вмето да се увеличават? Защо се стига дотам? Наказани ли са виновните за тежките инциденти? Какво трябва да се направи, за да може националното знаме на България да се вее гордо, а не прекалено често да бъде сваляно наполовина? Доколко държавата си е свършила работата и как ние, като нейни граждани, можем да я задължим да го прави?

Очакваме вашите идеи!

Статистиката3

Дни на национален траур в България от 1990 г. насам вследствие на инциденти

– 25 декември 1990 г. – в памет на 10 удавени военнослужещи в река Върбица (край Момчилград) по време на учение.
– 15 август 1995 г. – в памет на 14 загинали войници от Транспортните войски при катастрофа на околовръстното шосе на София на 11 август с. г. между камиона, с който пътуват, и трактор.
– 2 септември 1997 г. – в памет на 11 загинали миньори вследствие от експлозията на 1 септември с. г. в мините на град Бобов дол.
– 23 декември 2001 г. – в памет на загинали на 21 декември с. г. 7 деца вследствие от смачкване и задушаване от тълпата в дискотека „Индиго“ (София).
– 30 декември 2003 г. – в памет на 5 загинали военнослужещи при атентата срещу българската база „Индия” на 27 декември с. г.
– 8 април 2004 г. – в памет на 12 загинали деца от Свищов при падане на автобус в река Лим (Черна гора) на 4 април с. г.; траур обявяват българските градове Свищов и Смолян (откъдето са шофьорът и фирмата собственик на автобуса), както и съседните на мястото на катастрофата градове – Биело поле (Черна гора) и Приеполе (Сърбия).
– 10 декември 2006 г. – в памет на 18 загинали в катастрофа между градски автобус и камион край град Бяла, Русенско на 7 декември. На 9 декември община Бяла обяви 5-дневен траур в памет на жертвите, всички от града.
– 5 март 2008 г. – в памет на 9 загинали пътници при пожара във влака София – Кардам от 28 февруари 2008 г.; Община Шумен обявява траур на 4 март, а община Добрич също на 5 март.
– 29 май 2009 г. – в памет на 16 загинали при катастрофа в област Ямбол. В общината е обявен 3-дневен траур.
– 7 септември 2009 г. – в памет на 15 загинали при потъване на туристически кораб в Охридското езеро.
– 16 юни 2011 г. – във връзка с трагичната гибел на български граждани при катастрофата на автомагистрала „Тракия” на 15 юни.
– 8 февруари 2012 г. – във връзка с трагичната гибел на български граждани при наводнението в с. Бисер, област Хасково.
– 6 март 2013 г. – в памет на Пламен Горанов, самозапалил се с искане на оставката на кмета на Варна Кирил Йорданов на 20 февруари 2013 г.
– 5 август 2013 г. – по повод на трагично загиналите миньори от мина „Ораново“ край град Симитли. Община Симитли обявява 3-дневен траур на 2 август.
– 23 юни 2014 г. – в памет на жертвите от наводнението в градовете Варна и Добрич.
– 3 октомври 2014 г. – в памет на 15 загинали при взривове в завод „Миджур“ в село Горни Лом, област Видин.

Историята помни още…

Трагедията във Враца през 1966 г.

На 1 май 1966 г. край Враца се разиграва една от най-зловещите минни трагедии в света. В 11,25 ч. се скъсва стената на хвостохранилището на оловно-цинковия рудник „Мир“ и над половин милион кубически метра маса от тежки метали, цианиди, камъни и дървета залива близкото село Згориград, минава през прохода „Вратцата“ и стига до централния площад на Враца. По пътя си, дълъг 7 км, тинята помита къщи и хора, а три дни по-късно войската продължава да изважда трупове, отнесени от ударната вълна. Ужасяващият инцидент е засекретен. Официално са обявени 107 жертви, но според местните жители отнетите животи са над 500. Почти всяко семейство тук е загубило свой близък в трагедията. Инцидентът е засекретен, за да не се помрачава празникът на труда, и малцина извън Враца научават за нещастието.

Кървавият инцидент от 1969 г.

В нощта срещу 1 май 1969 г. се случва и един от най-кървавите инцидент в историята на БДЖ. Край врачанското тогава село Чомаковци пътнически вагон дерайлира от движение. Инцидентът убива на място 27 души, други 38 са ранени. По-късно от травмите умират още хора, а някои остават инвалиди до живот.

Самолетната катастрофа от 21 декември 1971 г.samolet_pa6a

Заедно с оркестър „София“, Мария Нейкова, Борис Гуджунов, фолклорен ансамбъл „Аура“ и народната певица Янка Рупкина, Паша Христова трябва да замине за дните на българската култура в Алжир. Самолетът, с който пътува, е Ил-18, току-що е излязъл от ремонт на оборудването за контрол на хоризонталното положение на самолета – въжетата, с които се управляват елероните – подвижни части в краищата на крилете, с които се коригира хоризонталното положение на самолета. Ремонтът изглежда не е извършен правилно. Когато машината набира скорост за излитане и се отлепя от пистата, се появява силен страничен вятър, който я накланя на една страна. Проведеното разследване непосредствено след инцидента достига до извода, че въжетата на елероните са били погрешно свързани. Вместо да коригира положението на самолета в хоризонталната плоскост, като парира силата на вятъра, командата на пилотиращия увеличава наклона на самолета заради обратното свързване на елероните. При удара на крилото в пистата, корпусът на самолета се пречупва на две и целият самолет избухва в пламъци, а единият двигател се откъсва. От 73-мата човека на борда, 28 загиват. Спасяват се част от пътуващите в задната част на самолета: Борис Гуджунов – със счупени крайници, Янка Рупкина – с леки изгаряния.

Ужасната катастрофа край Китен от 1972 г.

На 28 юли 1972 г. автобусът с 48 пътници се връщал от почивка във ведомствената станция на ДСО „Автопром“ в Ахтопол към София. В 19, 20 ч. рейсът достига фаталния мост, намиращ се малко преди Китен. На асфалта по моста имало поредица неравности и шофьорът решил да ги избегне. Автобусът отскочил леко и водачът вероятно е загубил за миг контрол. Предната и задна лява гума затънали в пешеходната зона, плочата под нея се счупила и пропаднала, а рейсът се превърнал в ковчег, като потънал изцяло във водата по таван. Свидетели на трагедията са станали четирима спасители от Царево, които случайно са се движили след автобуса на път за Международния младежки център, където отивали на купон. Младежите скочили в мътната вода на река Караагач и започнали да вадят през изпочупените стъкла пътниците. Един местен рибар, бай Васил, извозвал с лодката си оцелелите. За нещастие обаче късметът да оживеят са имали едва 12 от общо 48 пътници. Дошлите по-късно леководолази и военни вече се натъквали само на трупове, 14 от които на деца.

Земетресението във Вранча от 1977 г.2

Денят е 4 март 1977 г., 21.24 ч. – започва най-убийственото земетресение в историята на България. Сеизмичната вълна тръгва двайсетина секунди по-рано от епицентъра в румънския окръг Вранча, намиращ се в областта Молдова в източните Карпати и безшумно, но коварно раздвижва земята под Свищов. И до ден днешен се спори за броя на загиналите. Според някои те са 114 души, според други – 120. Има и такива, които говорят дори и за близо 250 човека.

Източници:
http://www.socbg.com/
http://teodortodorov.blog.bg/
http://www.factor-bs.com/

 

Коментари

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Реклама
Харесай ни
Реклама
Реклама